Когато си помислим за вулкани, повечето от нас обикновено се сещат за онези страховити, огнени планини, които изхвърлят лава и пепел. Но учените обръщат внимание на вулканичната дейност, която се случва дълбоко във водните пространства на нашата планета. Според ново проучване вулканичните изригвания под нашите морета са способни да освободят огромни количества енергия - достатъчни, за да снабдят с енергия цяла Америка, съобщава „Стъди Файндс“.
Някога се смяташе, че дълбоководните вулканични изригвания са скучни в сравнение с тези на сушата. Докато сухоземните вулкани често изригват зрелищно, разпръсквайки вулканична пепел из цялата околност, за океанските изригвания се е смятало, че генерират единствено потоци лава, които се движат много бавно.
Данните, събрани от автономни превозни средства в дълбините на североизточната част на Тихия океан обаче представят очарователни нови открития. Те разкриват връзка между начина, по който пепелта се разпръсква по време на подводни изригвания, и образуването на динамични колони от гореща вода, наричани мегаобеми, които се издигат от дъното на океана.
Изследователите от Университета в Лийдс твърдят, че тези мегаобеми, които включват вода, богата на химикали, се държат подобно на въздушните шлейфове, наблюдавани от вулканите на сушата, като се издигат и след това се отдалечават, докато разпространяват вулканичната пепел. Мегаобемите са огромни, като количеството вода е сравнимо с 40 милиона плувни басейна с олимпийски размери. Те са открити над няколко подводни вулкана, чийто източник обаче е неясен. Резултатите от това неотдавнашно проучване разкриват, че те се развиват бързо по време на изригвания на лава.
Д-р Дейвид Фъргюсън от Факултета по земя и околна среда в Лийдс, заедно с д-р Сам Пеглер от Факултета по математика, са работили по създаването на математическа система, която моделира потока на пепелта от подводните изригвания. Този модел демонстрира разпръскването на пепелта на няколко километра от вулкана. Моделът разкрил, че количеството енергия, необходимо за пренасяне на пепелта на отчетените разстояния, е огромно - равно на електроенергията, консумирана от целите Съединени щати.
"По-голямата част от вулканичната активност на Земята се случва под водата, най-вече на дълбочина от няколко километра в дълбокия океан, но за разлика от земните вулкани, дори откриването на изригване на морското дъно е изключително трудно. Следователно учените все още имат какво да научат за подводния вулканизъм и неговото въздействие върху морската среда", обяснява д-р Фъргюсън.
Проучването установява, че подводните вулканични изригвания водят до бързо изчерпване на запасите от горещи течности в земната кора. Тази нагрята течност се изтласква нагоре от магмата, докато тя си проправя път към морското дъно.
"Нашата работа предоставя доказателства, че мегаобемите са пряко свързани с изригването на лавата и са отговорни за пренасянето на вулканичната пепел в дълбокия океан", отбелязва д-р Пеглер.
"Подобни усилия, в съчетание с продължаващото картографиране и вземане на проби от океанското дъно, означават, че вулканичният характер на нашите океани бавно се разкрива", добавя д-р Фъргюсън.
