Октоподите са обречени да останат сираци от най-ранна възраст. След като женският октопод снесе яйцата си, той спира да се храни и започва да се самонаранява, като разкъсва кожата си и отхапва върховете на пипалата си. Когато младият октопод се измъква от яйцето си, майка му вече е мъртва. Няколко месеца по-късно умира и бащата. Почти като филм на ужасите, а?!
Краткият и мрачен живот на октоподите отдавна вълнува учените. През 1944 г. изследователите изказват хипотезата, че чифтосването по някакъв начин задейства молекулярен бутон за самоунищожение в морските създания, предава БГНЕС.
Отнел почти 80 години, но тази неясна хипотеза най-накрая придобива форма. Наскоро изследователите разбраха, че чифтосването изглежда променя няколко критични биохимични пътя, базирани на холестерола в различни хормони при женските октоподи, съобщава „Сайънс Алерт“.
"Знаем, че холестеролът е важен от гледна точка на храненето, а също и в рамките на различни сигнални системи в организма", обяснява молекулярният биолог З. Ян Уанг, който провежда изследването, докато работи в Чикагския университет. "Той участва във всичко - от гъвкавостта на клетъчните мембрани до производството на хормони на стреса, но беше голяма изненада да видим, че играе роля и в този процес на жизнения цикъл."
Сред хората някои прекурсори на холестерола са токсични при високи нива. Поради това генетичните нарушения, които увеличават метаболизма на холестерола, могат да доведат до сериозни проблеми в развитието и поведението, включително повтарящи се самонаранявания и нарушения в храненето. Тежките случаи могат да бъдат дори животозастрашаващи.
Симптомите странно напомнят на женски октоподи в последните им дни, което подсказва, че изследователите може би са на път да направят откритие.
Отне години, за да се стигне дотук, и до голяма степен това се дължи на един малък и недооценен орган, който се среща при октоподите и калмарите. През 1977 г. изследователите разбраха, че зрителната жлеза играе някаква роля в програмираната смърт на октопода. Този орган е подобен на хипофизата при хората. Той се намира между очите на октопода и е свързан с половото развитие и стареенето при главоногите. Когато той бъде отстранен от женски октопод, съществото живее няколко месеца след снасянето на яйцата си.
През 2018 г. учените се възползваха от това знание и секвенираха РНК на две оптични жлези от два женски октопода в различен стадий на упадък. С приближаването на смъртта на октопода авторите забелязват по-високи нива на активност в няколко гена, които контролират половите хормони, инсулиноподобните хормони и холестеролния метаболизъм.
Сега, няколко години по-късно, някои от същите изследователи са анализирали директно молекулите, отделяни от този орган, както при чифтосани, така и при нечифтосани женски.
Оказва се, че след чифтосването зрителната жлеза наистина отделя повече полови хормони, инсулиноподобни хормони и прекурсори на холестерола.
И трите молекули в крайна сметка биха могли да допринесат за сигнални системи, които предизвикват смърт. А може би просто натрупването на тези молекули в организма на октопода е смъртоносно, както е при хората.
В бъдеще Уанг и нейните колеги се надяват да потърсят още по-надолу по веригата, за да видят кои други молекули участват в тази странна смърт.
"Това, което е поразително, е, че октоподите преминават през тази прогресия вследствие на промени, при които изглежда, че полудяват точно преди да умрат", казва невробиологът Клифтън Рагсдейл от Чикагския университет. "Може би това са два процеса, а може би три или четири. Сега разполагаме с поне три очевидно независими пътя към стероидните хормони, които биха могли да обяснят множеството ефекти, които се проявяват при тези животни."
