Октоподите са обречени да останат сираци от най-ранна възраст. След като женският октопод снесе яйцата си, той спира да се храни и започва да се самонаранява, като разкъсва кожата си и отхапва върховете на пипалата си. Когато младият октопод се измъква от яйцето си, майка му вече е мъртва. Няколко месеца по-късно умира и бащата. Почти като филм на ужасите, а?!
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Краткият и мрачен живот на октоподите отдавна вълнува учените. През 1944 г. изследователите изказват хипотезата, че чифтосването по някакъв начин задейства молекулярен бутон за самоунищожение в морските създания, предава БГНЕС.
Отнел почти 80 години, но тази неясна хипотеза най-накрая придобива форма. Наскоро изследователите разбраха, че чифтосването изглежда променя няколко критични биохимични пътя, базирани на холестерола в различни хормони при женските октоподи, съобщава „Сайънс Алерт“.
"Знаем, че холестеролът е важен от гледна точка на храненето, а също и в рамките на различни сигнални системи в организма", обяснява молекулярният биолог З. Ян Уанг, който провежда изследването, докато работи в Чикагския университет. "Той участва във всичко - от гъвкавостта на клетъчните мембрани до производството на хормони на стреса, но беше голяма изненада да видим, че играе роля и в този процес на жизнения цикъл."
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Сред хората някои прекурсори на холестерола са токсични при високи нива. Поради това генетичните нарушения, които увеличават метаболизма на холестерола, могат да доведат до сериозни проблеми в развитието и поведението, включително повтарящи се самонаранявания и нарушения в храненето. Тежките случаи могат да бъдат дори животозастрашаващи.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Симптомите странно напомнят на женски октоподи в последните им дни, което подсказва, че изследователите може би са на път да направят откритие.
Отне години, за да се стигне дотук, и до голяма степен това се дължи на един малък и недооценен орган, който се среща при октоподите и калмарите. През 1977 г. изследователите разбраха, че зрителната жлеза играе някаква роля в програмираната смърт на октопода. Този орган е подобен на хипофизата при хората. Той се намира между очите на октопода и е свързан с половото развитие и стареенето при главоногите. Когато той бъде отстранен от женски октопод, съществото живее няколко месеца след снасянето на яйцата си.
През 2018 г. учените се възползваха от това знание и секвенираха РНК на две оптични жлези от два женски октопода в различен стадий на упадък. С приближаването на смъртта на октопода авторите забелязват по-високи нива на активност в няколко гена, които контролират половите хормони, инсулиноподобните хормони и холестеролния метаболизъм.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Сега, няколко години по-късно, някои от същите изследователи са анализирали директно молекулите, отделяни от този орган, както при чифтосани, така и при нечифтосани женски.
Оказва се, че след чифтосването зрителната жлеза наистина отделя повече полови хормони, инсулиноподобни хормони и прекурсори на холестерола.
И трите молекули в крайна сметка биха могли да допринесат за сигнални системи, които предизвикват смърт. А може би просто натрупването на тези молекули в организма на октопода е смъртоносно, както е при хората.
В бъдеще Уанг и нейните колеги се надяват да потърсят още по-надолу по веригата, за да видят кои други молекули участват в тази странна смърт.
"Това, което е поразително, е, че октоподите преминават през тази прогресия вследствие на промени, при които изглежда, че полудяват точно преди да умрат", казва невробиологът Клифтън Рагсдейл от Чикагския университет. "Може би това са два процеса, а може би три или четири. Сега разполагаме с поне три очевидно независими пътя към стероидните хормони, които биха могли да обяснят множеството ефекти, които се проявяват при тези животни."
