Ранните фермери в Европа живели в големи гъсто населени места, след това се разпръснали за векове, а по-късно отново са образували градове само за да изоставят и тях. Защо?
Археолозите често обясняват това, което наричаме градски колапс, по отношение на изменението на климата, пренаселеността, социалния натиск или някаква комбинация от тях. Всяко от тези неща вероятно е било вярно в различни моменти от време.
Но учените добавят нова хипотеза към микса: болести. Близкият живот с животни е довел до зоонози, които заразили и хората. Епидемии биха могли да доведат до изоставяне на гъсти населени места, поне докато по-късните поколения не намерят начин да организират разположението на селищата си, за да бъдат по-устойчиви на болести. В ново изследване учени анализират интригуващите оформления на по-късни селища, за да видят как те може да са взаимодействали с предаването на болест.
Пет урока от древни цивилизации за поддържане на домовете хладни в горещ и сух климат
Най-ранните градове: хора и животни нагъсто
Чаталхьоюк в днешна Турция е най-старото земеделско селище в света, отпреди повече от 9000 години. Много хиляди хора живеели в къщи от глинени тухли, натъпкани толкова плътно една до друга, че жителите влизали през стълба на покрива. Те дори погребвали предците си под пода на къщата. Въпреки изобилието от пространство на Анадолското плато, хората се струпали плътно.
Векове наред хората в Чаталхьоюк пасат овце и говеда, отглеждат ечемик и правят сирене. Рисунки на бикове, танцуващи фигури и вулканично изригване подсказват техните народни традиции. Те поддържат добре организираните си къщи подредени и метат подовете. Поддържането на чистота означава, че дори са измазвали вътрешните стени на къщата няколко пъти в годината.
Тези богати традиции приключили до 6000 г. пр.н.е., когато Чаталхьоюк мистериозно е изоставен. Населението се разпръсва в по-малки селища в заобикалящата заливна равнина и извън нея. Други големи земеделски популации в региона също се разпръсват и номадското животновъдство става по-широко разпространено. За тези популации, които се запазват, къщите от глинени тухли вече са отделни, за разлика от агломерираните къщи на Чаталхьоюк.
Болест ли е причината за изоставянето на гъсти селища към 6000 г. пр.н.е.?
В Чатальоюк археолозите са открили човешки кости, смесени с кости от едър рогат добитък в погребения и купища отпадъци. Струпването на хора и животни вероятно е причинило зоонозни заболявания в Чаталхьоюк. Древна ДНК идентифицира туберкулоза от говеда в региона още през 8500 г. пр.н.е. и туберкулоза в човешки бебешки кости не след дълго. ДНК в древни човешки останки датира салмонелата още от 4500 г. пр.н.е. Ако приемем, че заразността и вирулентността на неолитните болести са се увеличили с времето, гъстите селища като Чаталхьоюк може да са достигнали повратна точка, когато ефектите от болестта са надвишавали ползите от близкия живот.
Ледена загадка: Живели ли са праисторически хора в Антарктида?
Ново оформление 2000 години по-късно
До около 4000 г. пр.н.е. големи градски популации се появяват отново в мегаселищата на древната култура Трипилия, западно от Черно море. Хиляди хора са живели в мегаселища на Трипилия като Небеливка и Майданецке в днешна Украйна.
Ако болестта е била фактор за разселването преди хилядолетия, как са били възможни тези мегаселища?
Този път оформлението било различно от препълнения Чаталхьоюк: стотиците дървени двуетажни къщи били равномерно разположени в концентрични овали. Те също били струпани в квартали, всеки със собствена голяма сборна къща. Керамиката, изкопана в кварталните сборни къщи, има много различни композиции, което предполага, че тези съдове са били донесени там от различни семейства, събиращи се, за да споделят храна.
Участък от селището Небеливка показва неговото кръгово разположение, разделено на квартали. Archaeological Services Durham University and Y. Beadnell
Независимо дали хората от Небеливка са го знаели, или не, това групово оформление с по-ниска плътност можело да помогне за предотвратяване на огнища на болести, които да погълнат цялото селище.
Археологът Саймън Кариньон и Алекс Бентли, професор по антропология в Университета на Тенеси, се заели да изследват тази възможност чрез адаптиране на компютърни модели от предишен епидемиологичен проект, който моделира как поведението на социално дистанциране влияе върху разпространението на пандемии. За да проучат как едно триполско селище би попречило на разпространението на болест, изследователите обединили усилия с учения по културна еволюция Майк О’Брайън и с археолозите на Небеливка Джон Чапман, Бисерка Гайдарска и Браян Бюканън.
Симулиране на социално дистанцирани квартали
За да симулират разпространението на болест в Небеливка, учените трябвало да направят няколко предположения. Първо, предположили, че ранните болести са се разпространявали чрез храни като мляко или месо. Второ, че хората посещавали други къщи в техния квартал по-често, отколкото такива извън него.
Дали това групиране на квартали ще бъде достатъчно за потискане на огнищата на болести? За да тестват ефектите от различни възможни скорости на взаимодействие, изследователите провели милиони симулации. Така учените открили, че ако хората посещават други квартали рядко – като една пета до една десета от честотата, с която посещават други къщи в собствения си квартал – тогава разположението на къщите в Небеливка би намалило значително огнищата на ранни хранителни заболявания. Това е разумно, като се има предвид, че всеки квартал имал собствена сборна къща. Като цяло резултатите показват как триполското оформление може да помогне на ранните фермери да живеят заедно в градско население с ниска плътност, във време, когато зоонозните заболявания се увеличават.
Строят, а после горят: Тайната на древна цивилизация до нашите земи
Жителите на Небилевка не са планирали съзнателно устройството на своето селища, за да помогнат на населението си да оцелее. Но може и да са, тъй като човешкият инстинкт е да избягва признаци на заразна болест. Както в Чаталхьоюк, жителите са поддържали къщите си чисти. И около две трети от къщите в Небеливка са били умишлено изгорени по различно време. Тези умишлени периодични изгаряния може да са били тактика за унищожаване на вредители.
Археологическо пресъздаване на триполско изгаряне на къща. Arheoinvest - Wikipedia / Public Domain
Нови градове и иновации
Някои от ранните болести в крайна сметка са се разпространили по начини, различни от лоши храни. Туберкулозата например се е пренасяла във въздуха в някакъв момент. Когато бактерията, причиняваща чума, Yersinia pestis, се адаптира към бълхите, тя може да се разпространи от плъхове, които няма да се интересуват от границите на селището.
Мегаселищата на Триполия са били изоставени до 3000 г. пр.н.е. Както в Чаталхьоюк хиляди години по-рано, хората се разпръснали в по-малки селища. Някои генетици смятат, че триполските селища са били изоставени поради произхода на чумата в региона преди около 5000 години.
Първите градове в Месопотамия се развиват около 3500 г. пр.н.е., скоро други се развиват в Египет, долината на Инд и Китай. Тези градове с десетки хиляди хора били пълни със специализирани занаятчии в отделни квартали.
Коя е най-дълго съществувалата цивилизация?
Този път хората в центровете на градовете не живеели едни до други с говеда или овце. Градовете били центровете на регионалната търговия. Храната се внасяла в града и се съхранявала в големи зърнени хранилища като това в хетската столица Хатуша, което можело да побере достатъчно зърнени култури, за да изхрани 20 000 души за една година. Това било подпомогнато от обществени водоснабдителни съоръжения, като канали в Урук или водни кладенци и голяма обществена баня в град Мохенджо Даро в Инд.
Тези ранни градове, заедно с такива в Китай, Африка и Америка, били основите на цивилизацията. Вероятно тяхната форма и функция са били оформени от хилядолетия на болести и човешки реакции, чак до най-ранните земеделски селища в света.
Източник: The Conversation
