Ново изследване, публикувано в списание Spirituality in Clinical Practice, обяснява, че човек, който е виждал призраци, може да има „синдром на хората с привидения“, пише Forbes.
„Феноменът призрак е сложен, комплексен феномен, включващ личност, идеология, култура и предишен опит, насочен към придаване на смисъл на събитие или поредица от събития, считани за призрачни“, обяснява психологът Брайън Лейт.
Съавторите Джим Хуран и Брайън Лейт, заедно с други колеги, наскоро са завършили петгодишна изследователска програма, чиято кулминация са станали двадесет рецензирани изследователски работи и тяхната скорошна книга „Призраци“. Основната им цел била да използват изследванията за по-доброто разбиране на призраците и свързаните с тях паранормални явления. Синдромът на призрачния човек беше една от основните теории, построени на основата на това изследване. Лейт и Хуран предлагат четири основни характеристики на синдрома на хората с привидения, а именно:
• Създаването на смисъл или разказ, създаден около призрачни преживявания, зависи от личния произход, убеждения и характеристики на личността.
• Тревожността и дистресът по повод привидения се явяват функция на природата, близостта и спонтанността на аномалните преживявания.
• Стресът и тревожността увеличават вероятността от възникване на аномални преживявания.
• Анормалните преживявания имат тенденция да бъдат заразни, т.е. аномалните преживявания могат да се разпространят и върху другите.
Според изследователите много съобщения за привидения и хората, участващи в тях, могат да бъдат разбрани, като се разглеждат събитията като „симптоми“. „Точно както симптомите на грипа, тежестта на диагнозата зависи от степента и рядкостта на симптомите и тяхната продължителност“, обяснява Лейт.
Друг важен предиктор за аномални преживявания е "транслиминалността". Като концепция транслиминалността се отнася до границата между съзнателното и несъзнателното „Аз“, както и до външната среда. В парапсихологичните изследвания това се свързва с екстрасензорно възприятие, извънтелесни преживявания и визионерски преживявания като цяло.
Опитвайки се да разберат факторите, които подбуждат човек да има епизод с привидения, изследователите са открили, че призраците почти винаги са смесица от необходимия човек в необходимото обкръжение. Изследователите също така обръщат внимание на острата необходимост от разпознаване на призрачни или паранормални явления и третирането им като реални.
Лейт отбелязва, че епизодите с привидения, шаманските преживявания и общите странности са били добре документирани през цялата история. Освен това повече от 100 години съвременна емпирична психология показва, че те няма да изчезнат въпреки промените в духа на времето в обществото. Следователно хората, които ги изпитват, трябва да се отнасят сериозно към тези преживявания (и трябва да ги възприемат сериозно), тъй като моделът на синдрома на хората с привидения предполага, че естеството на подобни преживявания може да бъде шокиращо и понякога тревожно за индивида.
Всяко отричане на подобно преживяване не е от полза за благосъстоянието на индивида. „Клиничните специалисти със сигурност не казват на хората с тревожност или депресия, че преживяванията им са нереални или невалидни – подчертава Лейт. – Най-малкото синдромът на хората с привидения е валиден междукултурен често срещан феномен и трябва да се разглежда като такъв.“
За всеки, който е преживял преследване и може да се бори да се примири с него, Лейт има следния съвет: „При този вид преживявания често е полезно да знаете, че вашият опит не е необичаен и има някои предвидими компоненти“, обяснява той. По думите на изследователя, независимо дали хората ще решат да тълкуват аномалните преживявания като „паранормални“, или не, те не трябва да се чувстват сами или луди заради това, че са преминали през тях, поради следните причини:
- Да имаш само едно паранормално преживяване е изключително малко вероятно. Съгласно предишни изследвания дългата история на много фини и понякога явни паранормални явления е често срещана.
- Анормалните явления имат тенденция да бъдат както субективни, така и обективни. Вътрешните аспекти на преживяването включват усещано присъствие или соматични докосвания или знаци, докато външните аспекти включват движещи се обекти или привидения, уловени от технология.
„Очевидно, това е най-противоречивата характеристика на синдрома на хората с привидения, но бихме искали да отбележим, че нашият модел остава предсказуем, независимо от личните предпочитания на читателя за общоприети или паранормални обяснения“, пояснява Лейт.
В бъдеще изследователите се надяват да започнат да изследват транслиминалността в контекста на религиозни и ритуални практици, които редовно и целенасочено се позовават на този тип явления.
„Силно подозираме, че тези групи са развили значителни умствени процеси и методи за улесняване на своята транслиминалност в посока духовни/опитни цели – обяснява Лейт. – Освен това се надяваме да тестваме и допълнително да потвърдим модела на синдрома на хората с привидения както в тематични изследвания, така в сътрудничество с клинични психолози, за да разгледаме как да се включат призрачни и религиозни преживявания в значим и полезен терапевтичен опит.“
ВИЖТЕ ОЩЕ: Къща с привидения показа как реагират хората на заплаха
