С появата на Омикрон гласовете за неизбежния край на пандемията започнаха да звучат все по-често. Въпреки че новият вариант се разпространява по-бързо от Делта, той е по-лесен за понасяне. Но означава ли това, че коронавирусът най-накрая издиша?
Още в края на 2021 година се заговори, че настоящият ръст на инфекциите може да бъде последван от край на пандемията. Сред изразилите такава идея бяха регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Клуге, професорът в Руския център Гамалея (разработчик на ваксината Sputnik V) Анатолий Алтщейн и ръководителят на Центъра за глобална вирусологична мрежа Константин Чумаков.
В същото време други експерти (включително ръководителят на Център „Гамалея” Александра Гинцбург, имунологът-алерголог Владимир Болибок, независимият анализатор на данни Александър Драган) казват, че е твърде рано да се съди за това. В анализ ТАСС се опитва да разбере на какво се основават тези гледни точки.
Вирусът издиша, имунната система укрепва?
Съдейки по статистиката, вариантът Омикрон се разпространява бързо, но не трае дълго - след 3-5 седмици достига пик, а след това спада. Например в Южна Африка ръстът започна на 16 ноември, точно месец по-късно републиката достигна пик на случаите, след което заболеваемостта започна да се снижава. В Обединеното кралство бързият ръст започна около 10 декември, когато Омикрон представляваше 20% от случаите, и след като достигна своя пик в началото на януари, започна да спада. Подобни са данните за САЩ.
Според една от версиите това поведение на вируса се обяснява с мутации, които вредят на самия него. Такова предположение направиха още през ноември 2021 г. японски вирусолози. Те откриха, че Делта вариантът е натрупал мутации в протеина nsp14. Той определя способността на вируса да коригира своите мутации. Но тъй като самият nsp14 се "повредил", грешките започнаха да се размножават неконтролируемо. И в крайна сметка според учените това е довело до самоликвидирането на вируса в страната.
Руският вирусолог Анатолий Алтщейн реагира с интерес на версията на японските си колеги. "Не изключвам, че Омикрон ще се самоунищожи - казва той. - Това е непризнат процес, но той беше открит по време на спада на Делта пандемията в Япония. Доколко ще бъде изразено при този щам, не е известно, но той прави впечатление на генетично нестабилен поради големия брой мутации.“
Руски генетик за Омикрон: Природата реши да ни постави на място
Способностите на вируса да се променя успешно не са безкрайни и вероятността да се получи такава комбинация от мутации, която ще му осигури висока заразност, съчетана със смъртност, е много малка. Според експерта, ако Омикрон измести Делта по целия свят, той ще премине в нишата на обикновените сезонни настинки. Вярно е, че е невъзможно да се каже недвусмислено, че всичко ще бъде така. Но шансовете вирусът да донесе още повече изненади намаляват.
Което е важно – сблъсъкът с вируса под една или друга форма (заболяване или ваксинация), изглежда, защитава от тежко заболяване и смърт. Последни изследвания сочат, че създаденият от ваксините клетъчният имунитет е активен срещу Омикрон по същия начин, както срещу предишните варианти. Това е в съответствие с данните за по-ниската смъртност от Омикрон в Южна Африка, където 70% от хората са имунизирани.
Възможно е населението да е изработило достатъчна устойчивост към коронавируса, която дори новите варианти да не могат да прескочат.
Дългоочакваната фраза "сезонна настинка"?
Някои инфекции, които преди са причинявали опустошителни епидемии, сега са изкоренени - като едра шарка, например. Други - като грипа - са преминали в ендемична фаза. Това означава, че те присъстват постоянно до нас, но не предизвикват сериозни огнища (с изключение на сезонни обостряния). По какъв път може да поеме виновникът за настоящата пандемия от SARS-CoV-2?
Две години след началото на пандемията стана ясно, че имунитетът срещу SARS-CoV-2 е нестерилизиращ. Това означава, че не предпазва от нова инфекция толкова надеждно, както в случая с морбили, варицела или рубеола. Освен това имунитетът отслабва с времето (въпреки че очевидно не изчезва напълно). Следователно изчезването на коронавируса - ако той наистина е преминал пика на своята мощ – по-скоро ще прилича на това, което се е случило с грипа.
Когато през 2009 г. се появи свински грип, той беше разновидност на грипния вирус H1N1 – същия, причинил пандемията през 1918 г. Историята на новия му възход беше донякъде подобна на историята на коронавируса: той скочил от хората на прасета, птици и в крайна сметка се върнал при тях, придобивайки пътьом много интересни свойства. Именно елементите на генома, свързани с живота му в животните, му позволили да стане опасен, смята микробиологът от Калифорнийския университет Шансин Янг.
Терапия на отчаянието при COVID-19 - грешките при лечението може да са фатални
Подобно на COVID-19, болестта бързо се разпространи по света и идваше на вълни. Но учените успяха да разработят ваксина много бързо, основавайки се на добре установена годишна програма за ваксинация срещу грип. Към зимата на 2009 г. повечето хора бяха или заразени, или ваксинирани, така че човечеството придоби стаден имунитет. Но вирусът не изчезна, а спря да причинява толкова сериозни огнища.
В голямо допитване на списание Nature 89% от водещите експерти по вирусология се съгласили, че коронавирусът по-скоро ще стане ендемичен. Той обаче няма да изчезне. За това допринасят изплъзването му от имунен отговор, нестабилният имунитет, неравномерният достъп до ваксини, широко разпространеното недоверие към ваксините и липсата на политическа воля във вземането на решения.
Ако коронавирусът загуби своя пандемичен статус, той ще го направи не сам по себе си, а в резултат на комбинация от фактори. Все повече хора ще получат имунитет, здравните служби ще реагират бързо, системите за тестване и предупреждения за огнища ще се подобрят и просто няма да останат възможности за разпространение на вируса, казват авторите на статията. Но политическите решения също са важни.
Да отменим пандемията?
През есента на 2021 г. средният процент на ваксинация срещу коронавирус в Европа е достигнал 70%. Според прогнозите на Световната здравна организация това ниво ще бъде достигнато в света в средата на 2022 г. Въпреки големия брой на заразените властите на някои страни още сега премахват ограниченията, без да чакат пълно затишие. И дори преразглеждат цялата си политика по отношение на коронавируса.
Така от 25 януари Великобритания отмени ваксинационните паспорти, задължителното носене на маски и самоизолацията. Франция също отмени носенето на маски на улицата, както и прехвърлянето на служителите на дистанционен режим и ограниченията за мероприятия. В Белгия от 28 януари също ще бъде възможно да се посещават събития - въпреки че за тази цел (както и във Франция) ще се изисква сертификат Green Pass. В Япония също се обсъжда отхлабване.
Отчасти тези мерки са продиктувани от политиката. Прегряването на системите за здравеопазване и тревожните ситуация в икономиките оказват натиск върху властите. Бизнеси претърпяват огромни загуби и затварят. Поради карантините доставките на стоки са нарушени, а затварянията водят до спад в потребителската активност. Цените растат, а рафтовете опустяват. Макар че, съдейки по всичко, има и дългосрочни планове.
За вирусите и хората: Как това съвместно съжителство може да ни бъде от полза?
В Испания (с едно от най-високите нива на ваксинация) властите обявиха разработването на комплекс от мерки, които ще позволят да се оформи прехвърлянето на коронавируса в статут на ендемична болест. Вместо да се съобщава за всеки случай на коронавирус, ще се провежда точен мониторинг, за да се оцени как се държи болестта. Ще бъде отменено и поголовното тестване за тези, които са били в контакт с болни.
Световната здравна организация обаче заема по-предпазлива позиция. В края на 2021 г. експертът на организацията Мария ван Керхове нарече вероятно преминаването на коронавируса в ендемична фаза. В началото на януари тя потвърди тази оценка, като подчерта, че подобен сценарий вече "дори не се оспорва". Но докато коронавирусът няма предсказуемостта, която е характерна за грипа, не може да се говори за край на пандемията, отбелязва експертът.
В очакване на наследниците на Омикрон
През декември миналата година в списание Science беше публикувана статия, чиито автори са анализирали динамиката на натрупването на мутации на коронавируса. Според изводите им, колкото по-дълго се възпроизвежда вирусът в човешкото тяло, толкова по-вероятно е той да продължи да се развива към по-голяма устойчивост към имунитета и лечението с антитела. Това е в съответствие с теорията, че мутациите на Омикрон може да са възникнали поради продължителен престой в тялото на заразен с ХИВ човек.
Според Михаил Шчелканов, директор на Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология „Сомов“ на Роспотребнадзор, вероятността следващият вариант да бъде по-патогенен намалява. Например едно от обясненията за високата заразност и ниската патогенност на Омикрон е в това, че той по-активно поразява клетките на горните дихателни пътища и по-малко - на белите дробове. Ако еволюцията се движи в тази посока, то след няколко години вирусът наистина ще се нареди до обичайните сезонни инфекции, смята експертът.
Високата патогенност действително снижава способността на вируса да се разпространява, подчертава вирусологът Стюарт Кембъл Рей от университета Джон Хопкинс. Ако инфекцията бързо убива своя гостоприемник, тя ще заразява по-малко хора. Но еволюцията може да тръгне и по пътя на създаване на отложени усложнения, смята експертът. Характерът на заболяването също може да се измени – например вирусът може да започне по-силно да поразява други органи, където има необходимите му клетъчни рецептори.
Има контакт: Народите, които ще изчезнат заради COVID-19
Ако клетъчният имунитет действително осигурява защита, възможностите за мутации неотклонно ще се снижават с нарастването на имунизациите – както естествена, така и с ваксина. Но това се отнася само за хората. Под въпрос остават животните. „Все още не е ясно колко широк е животинският резервоар на SARS-CoV-2, дали новите щамове на вируса могат да се предадат на хората и да причинят един вид непрекъсната пандемия - казва Шансин Ян. - Това тепърва предстои да се определи.”
Сега изглежда, че времето по-скоро работи за човечеството: вече са на път назалните ваксини, които трябва да прехванат вируса още на входа, в лигавицата; в целия свят ваксинацията на децата е в разгара си; появяват се и първите ефективни и достъпни лекарства срещу COVID-19. Впрочем и SARS-CoV-2 умее да поднася изненади.
