Неврофизиолози получиха първите еднозначни свидетелства за това, че множествената склероза се развива заради проникването на вируса Епщайн-Бар* в човешкия мозък. Изследването е публикувано в сп. Science.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
"Много години изучаваме тази хипотеза, но едва сега успяхме да покажем еднозначно, че заразяването с вируса на Епщайн-Бар води до множествена склероза. Това означава, че болестта може да се предотврати, ако хората се защитят от инфекцията. По-нататъшното му изучаване ще позволи да се създаде лекарство срещу множествена склероза.", коментира един от авторите на изследването професорът от Харвардския университет Алберто Ашерио.
Множествената склероза е автоиумнно заболяване, при което клетките на имунната система започват да атакуват обвивката на нервните влакна, т.нар. миелин. В резултат на това нервите започват да предават по-лошо сигнала, което първоначално води до леко изтръпване на крайниците, а при прогресиране на болестта може да доведе до парализа, ослепяване и смърт. Причините за развитието засега са неизвестни.
Ашерио и колегите му вече няколко години работят върху хипотезата, че заболелите от множествена склероза наскоро са преживели вирусна инфекция. В тази роля най-често се разглежда вирусът Епщайн-Бар, който е способен да проникне в невроните и клетките на имунната система.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Произход на заболяването
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
За разлика от много други вируси този на Епщайн-Бар не убива заразените клетки, а нарушава тяхната жизнеспособност. Според учените тези нарушения водят до развитието на много болести с неизвестен произход, в това число Синдромът на хроничната умора, мононуклеоза и множествена склероза.
Ашерио и колегите му проверяват това твърдение, анализирайки данните на повече от 10 млн. души, които са служили в армията на САЩ в последните десетилетия. Всички те редовно са давали кръвни анализи, което позволило на учените да установят колко често са се заразявали с вируса Епщайн-Бар и започвали да изпитват трудности с контрола на крайниците си.
Оказало се, че след като един или друг доброволец се заразявал с вируса Епщайн-Бар вероятността от развитието на множествена склероза нараствала 32 пъти.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Предстоят допълнителни изследвания и опити върху животни, които да разкрият на учените повече за механизма на развитие на болестта и да разберат как може тя да бъде предотвратена.
*Вирусът на Епщайн-Бар (Human herpesvirus 4, HHV-4) е вирус от групата на херпесните вируси. Счита се, че при повече от 90% от хората има данни (антитела) за преживяна инфекция. При първата среща с този вирус се развива инфекциозна мононуклеоза, която протича с генерализирана лимфонодулопатия, промени в гърлото и кръвната картина. Обикновено след седмия ден на болестта се появява левкоцитоза и типичните вирусни клетки. Предава се лесно чрез слюнката, поради което е наречена болест на целувката (проучвания при американските колежани). Обикновено инфекцията е самоограничаваща се и не хронифицира при имунокомпетентни. Реактивирането ѝ може да стане в условията на имунен дефицит (вроден или придобит, например СПИН).
