Изследователи са установили, че връзката между тялото и разума е вградена в структурата на мозъка. Областите на моторната кора, които контролират движенията, са свързани с невронни мрежи, които участват в мисленето и планирането, а също така определят базовите параметри на организма.
Езикът на тялото
Мислено решавайки сложен проблем, хората често ходят напред-назад. Преди да стане и да започне да действа, седящият човек поставя ръце на бедрата си. А стойка с широко разтворени крака показва готовност да приемете предизвикателство и да окажете съпротива.
Това са само няколко примера за така наречения език на тялото. Сигналите, предавани от мозъка към нервните окончания, водят до неволно съкращаване на определени мускули на лицето или крайниците. Вътрешното състояние се издава и от промени в основните физиологични процеси – при вълнение дишането и сърдечната дейност се учестяват, паническият страх може да причини срив в храносмилането и т.н.
Тези наблюдения се използват активно от психолози и спецслужби за дешифриране на състоянието на човек, неговите мисли и намерения. Учените се опитват да намерят научно обяснение за връзката между емоциите и тяхното външно проявление.
Хомункулусът на Пенфийлд
През 30-те години на миналия век канадският неврохирург Уайлдър Пенфийлд открива по време на операция на отворен мозък, че електрическата стимулация на тясна ивица тъкан на повърхността на всяко от полукълбата кара определени части на тялото да потрепват. Отбелязвайки реакциите, ученият картографира моторната кора на мозъка. Контролните зони върху нея са подредени в същия ред като частите на тялото, които управляват, от пръстите на краката в единия край до върха на езика в другия.
Картата на двигателните области на Пенфийлд често се изобразява като така наречения кортикален хомункулус. В този модел са хипертрофирани тези части на тялото, които във връзка с определени участъци от кората отговарят за обработката на сензорните сигнали и регулацията на движенията. Тоест пръстите на ръцете, устните и езикът с голям брой нервни окончания са по-големи от торса и краката.
Има два вида хомункулуси – соматосензорен и двигателен. Техните изображения в учебниците по неврология често са придружени от надпис: „Ето как мозъкът вижда тялото отвътре“.
2D модел на сензорния хомункулус Popadius / CC BY 3.0
През 50-те години Пенфийлд заедно с колегите си продължава да изучава връзката на соматосензорната и моторната кора с психологическите състояния и преживявания. По-конкретно ученият установява, че при стимулация на темпоралния дял на мозъка може да се активират спомени, както и илюзии за възприятие – сънища, халюцинации и ефектът дежавю (преживяване, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация).
Движения на мисълта
Повечето от експериментите на Пенфийлд са проведени върху отворен мозък, със свързването на електроди към една или друга област на кората. Американски учени под ръководството на д-р Нико Дозенбах от Вашингтонския университет в Сейнт Луис решили да проверят картата му с помощта на модерен неинвазивен метод – функционален магнитен резонанс (fMRI).
Седем здрави доброволци били подложени на сканиране на мозъка в продължение на много часове по време на почивка и ежедневни задачи. Въз основа на резултатите за всеки били изградени индивидуални карти на моторната кора и получените изображения били сравнени с резултатите от трите най-големи медицински бази данни: Human Connectome Project, Adolescent Brain Cognitive Development Study и Британската биобанка (UK Biobank), които заедно съдържат fMRI профили на приблизително 50 000 души.
За тяхна изненада авторите открили, че картата на Пенфийлд, която е обучавала не едно поколение невролози, не е съвсем вярна. Краката, ръцете и лицето наистина се контролират от областите, които е идентифицирал ученият. Но между тях има още три области, които очевидно изобщо не са свързани с двигателните функции, въпреки че се намират в моторната кора.
Допълнителни експерименти с визуализация показали, че „неподвижните“ зони се активират, когато човек мисли за движение. Както се изяснило, те са тясно свързани с частите от мозъка, участващи в мисленето, планирането, умствената възбуда, болката, контрола на работата на вътрешните органи и някои физиологични функции – като кръвното налягане и сърдечния ритъм.
„Всички тези връзки имат смисъл, ако се помисли за какво всъщност служи мозъкът – казва д-р Дозенбах. – На първо място, за успешното поведение в околната среда. Следователно двигателните области, разбира се, трябва да бъдат свързани с изпълнителни функции и основните процеси в организма.“
Практикуващият психолог Айгул Гранд е съгласна с тези заключения: „Основната задача на мозъка далеч не е развитие, не е търсене на оптимални решения, не е обмисляне на ситуации. Всичко е много по-просто и по-прозаично. Мозъкът се интересува от поддържането жизнеспособността на тялото, постигайки това по най-простия начин и изразходвайки най-малко енергия. Затова началото на всяко ново дело често е придружено от състояние на тревожност, поява на страхове и съмнения. Мозъкът е този, който саботира задачата, която го принуждава да излезе от зоната му на комфорт."
Продукт на еволюцията
Изследователите нарекли откритата от тях система от невронни връзки сомато-когнитивна мрежа за действие (SCAN, Somato-Cognitive Action Network). За да разберат как се формира и развива, учените сканирали мозъка на новородено, едногодишно и деветгодишно дете, както и на девет маймуни.
При новороденото не била открита мрежа, при едногодишно дете тя вече била доста отчетлива, а до деветгодишна възраст е почти същата като при възрастен. При маймуните, дори възрастните, системата от връзки между разума и тялото била видима само на рудиментарно ниво.
„Може би тя е започнала да се формира при човека като относително проста система за интегриране на движенията с физиологията. Например, за да не губим съзнание, когато се изправим", предполага първият автор Евън Гордън, доцент по радиология в Медицинската школа на Вашингтонския университет. – Но с еволюцията сме придобивали способността да мислим и планираме, системата се развивала и придобила много сложни когнитивни елементи."
Спокойно тяло – спокоен ум
През последните десетилетия се появиха много психологически практики, основани на контрола на физиологичните процеси чрез силата на мисълта. Много от тях използват техниката на медитация. Данните, получени по време на изследването, сочат пряка връзка между тялото и разума, заложена в самата структура на мозъка.
„Успокоявайки тялото с, да речем, дихателни упражнения, вие също успокоявате ума – казва Гордън. – Такъв вид практики може да бъдат много полезни. Но досега нямаше научни доказателства за това как работят те. Сега намерихме връзка. Намерихме онова място, където областта на разума, която определя движението, се свързва с частите на мозъка, които контролират дишането и сърдечната честота. Ако успокоите едното, това определено ще се отрази на другото.“
„Европейските протоколи за лечение на пациенти със сърдечносъдови заболявания днес включват метода на медитацията като допълнително упражнение срещу тревожност и стрес – казва психосоматологът и невропсихолог Екатерина Тур. – Възстановяването на психическото и физическото здраве чрез медитация се основава на развиване на навика за телесна концентрация и подобряване на функционалното състояние на организма.“
Специалистът отбелязва, че редовните занимания нормализират синтеза на мелатонин, който играе роля в превенцията на деменция и депресия, елиминира ефектите от продължителното излагане на оксидативен стрес, което може да доведе до смърт на неврони. Медитацията позволява да се овладее умението за управляване на чувствителността към болка, а снижаването на тревожността има положителен ефект върху функционирането на червата.
Има още един прост и много ефективен начин за поддържане на здравето и подобряване на настроението – спорт.
Всеки човек може сам да провери как физическите упражнения влияят на съзнанието. Ако сте уморени или не съобразявате добре, излезте да потичате. Малко леко упражнение и след 15 – 20 минути ще забележите колко по-ясно започва да работи мозъкът, казват специалистите.
Авторите на изследването се надяват, че резултатите ще отворят нова страница в изследването на процесите, които свързват тялото и ума. И ще позволят разработването на по-съвършени методи за лечение на нарушения на първичната моторна кора, включително причинени от инсулт или травма.
