Нова изкопаема маймуна от Испания накара учените да преразгледат своите представи за еволюцията на хоминоидите и другите примати, съобщава Science.
Изкопаемите останки на малка маймуна, открити през 2011 година в Каталуния, притежават общи черти на хоминоиди и тесноноси (Catarrhin) – още по-древна група примати, възникнали още преди разделението на големи и малки маймуни. Новата маймуна, наречена Pliobates catalonia е живяла в миоцена (преди 11,6 млн. години).
Примитивният строеж на зъбите е характерен за маймуните, а строежът на черепа и съотношението между масата на тялото и масата на мозъка е по-близо до хоминоидите.
Но най-необичаен се оказал строежът на крайниците, които са позволявали на маймуната внимателно да лази по дърветата, но лакътят е бил лишен от възможността за висене по клоните (именно тези черти отличават с временните човекоподобни маймуни от други примати). Накрая, строежът на ухото се оказал още по-примитивен, отколкото при приматите, предшестващи тесноносите маймуни.
Учените предполагат, че плиобат може да е последният общ прародител на хоминоидите. Въпреки предишните представи това е било неголямо животно, повече подобно на съвременните гибони, отколкото на съвременните хоминиди – орангутани, горили, шимпанзета и хора.
