След десетилетия на изучаване на поведението на хора и примати невробиологът от Станфордския университет Робърт Саполски е стигнал до нещо като противоречиво заключение – хората нямат свободна воля.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Въпреки че нейното съществуване е обсъждано от академичните среди, огромното мнозинство от хората вярват в свободната воля – идеята, че имаме способността да вземаме собствени решения и че те не са били предопределени. Тази концепция играе голяма роля в човешкия живот, като е в основата на нашите идеи за отговорност и морал и е част от много системи за наказателно правосъдие, пише IFL Science.
ОЩЕ: Хората настина не обичат да мислят - това е изписано на лицата ни
В този смисъл Саполски се противопоставя на тенденцията; той вярва в детерминизма, при който хората не могат да бъдат държани отговорни за действията си, защото нямат избор да ги направят. „Светът наистина е прецакан и е създаден много, много по-несправедлив от факта, че награждаваме хората и ги наказваме за неща, върху които нямат контрол“, казва Саполски пред LA Times. „Нямаме свободна воля. Спрете да ни приписвате неща, които не съществуват."
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Това например предполага, че не трябва да се упрекваме заради личните си обстоятелства или лоши „решения“, но също така, че престъпниците не са отговорни за своите престъпления – с което едва ли някой би се съгласил.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Новата книга на Саполски „Решен: наука за живота без свободна воля“ излага научните разсъждения зад подобни аргументи. Пред New York Times Саполски обяснява, че за да съществува свободната воля, „тя трябва да функционира на биологично ниво напълно независимо от историята на този организъм“.
„Ще можете да идентифицирате невроните, които са причинили определено поведение, и няма да има значение какво прави някой друг неврон в мозъка, каква е средата, какви са хормоналните нива на човека, в каква култура е възпитан.“
Това, твърди той, е невъзможно и затова хората трябва да се откажат от вярата си в свободната воля, въпреки че това „напълно удря нашето чувство за идентичност и автономия и откъде черпим смисъл“.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Не всички са съгласни със заключенията на Саполски. Всъщност някои смятат, че те дори може да са вредни. Едно известно изследване е установило, че хората, които не вярват в свободната воля, също са по-склонни да се провалят на тестове. Друго е стигнало до извода, че неверието в свободната воля не само намалява услужливостта на хората, но и кара някои да действат по-агресивно.
Пред LA Times философът Саул Смилански казва: „Загубата на всякаква вяра в свободната воля и моралната отговорност вероятно би била катастрофална“, а насърчаването на идеята е „опасно, дори безотговорно“.
Неврологът Питър У. Це също не е съгласен със Саполски, като твърди, че има твърде много променливост в невронната активност, за да бъде предопределена. Подобно на Смилански, Це е съгласен, че мисълта за липса на свободна воля може да бъде вредна, заявявайки, че „тези, които прокарват идеята, че ние не сме нищо друго освен детерминистични биохимични марионетки, са отговорни за увеличаване на психологическото страдание и безнадеждност в този свят“.
Саполски признава потенциалните опасности от своите възгледи, но смята, че отхвърлянето на концепцията за свободна воля може да бъде по-хуманно. Той ни предлага да преразгледаме прибързаните си реакции по отношение на загубата на чувство за лична отговорност и морал.
ОЩЕ: Мозъкът с времето опозна собствената си идентичност в трансплантирано лице
В един детерминистичен свят, твърди той, ние все още можем да създадем социални механизми за контрол на опасни индивиди и да дадем възможност на надарените хора да допринасят за обществото.
По същество идеите на изследователя хвърлят предизвикателство на дълбоко вкоренени убеждения, предизвиквайки противоречиви дебати. Въпреки че неговият възглед не е общоприет, той показва необходимостта от критично мислене за природата на човешкия избор и неговите последствия. Независимо дали сме съгласни с него, или не, работата му ни насърчава да преразгледаме как оценяваме собствените си действия и действията на другите.
