Съвременното хирургично лечение на меланома е поле, в което българският опит е един от най-иновативните. За това обаче трудно може да се намери информация в популярните медии.
Още: Друидски коледни традиции: вечнозелени растения, бъдници и зимно слънцестоене
Още: Научните пробиви през 2024 г. според сп. Science
По темата разговаряме с проф. д-р Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница!
Като специалист не само в областта на дерматовенерологията, но и в дерматохирургията, бихте ли ни разказали в каква посока се развива хирургичното лечение на меланома?
Дерматохирургията е най-интересната част от дерматологията особено тогава, когато е базирана на логично обосновани подходи. Предимството на тази най-сериозна или значима част от дерматологията ("Kралицата на дерматологията") е, че се трупа независим индивидуален клиничен опит.
Още: Сатурналии: Как един езически римски фестивал проправя пътя за съвременната Коледа
Още: Археологическите находки, които ни изумиха през 2024 г. (ВИДЕО и СНИМКИ)
Персонализираното лечение на меланомите би могло да се раздели условно на раннo хирургично и късно нехирургично.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Ако ранното хирургично лечение е оптимално, то късното (палиативно хирургично и) нехихургичното - таргетно/ лъче- лечение биха могли да се обезсмислят. И това е в полза на пациентите. И е наш основен приоритет.
По отношение на стандартното или ранно хирургично лечение на меланома лично според мен съществуват доста "зони", подлежащи на оптимизация. Възможността за редуциране на броя на хирургичните сесии например е една от тях и тя се оказва възможна опция за всеки един стадий на меланома.
Изчистването на базовите критерии и индикации за стадийно ориентирано хирургично лечение на кожния меланом не е приключило, а тепърва предстои. Ситуацията е много динамична.
Още: Северният магнитен полюс отново се измести. Ето защо това има значение
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
От кога имате клинични наблюдения по темата?
Наблюденията ни като цяло са за период от 20 години назад.
Само в ранните стадии ли се прилага персонализирано хирургично лечение на меланомите?
Индивидуалното или персонализирано лечение на меланомите на по-късен етап също така се оказва възможно. Въпрос на дебат е, а и невинаги е наложително. Приоритетите в стадий 4 са други.
Възможно ли е иновативната терапия на меланомите да не е хирургична?
"Иновативното персонализирано хирургично лечение на меланомите" не би следвало да се бърка с модерното или "иновативно неинвазивно таргетно лечение". Целта на първото споменато понятие е да не се стига до второто.
Според редица експерти, под понятието иновативното лечение на авансиралите меланоми се разбира тяхното модерно или таргетно лечение. То е модерно, стандартно и иновативно. Понася се по-леко от стандартната химиотерапия. Но се прилага в напреднали стадии.
Проблематиката на иновативното медикаментозно лечение е, че на практика се оказва, че и самото то е временно ефективно поради склонността на тумора към "временна податливост" към външни сигнали. Нарича се още резистентност. Самата клетка се оказва интелигентна ефекторна система на "клетка-убиец", която се учи и еволюира, преодолява, адаптира се, оцелява.
Тези наблюдения се пораждат и от факта, че поне до момента най-успешни се оказват винаги първоначално третираните с "иновативни медикаменти" пациенти. Впоследствие тази ефективност намалява драстично. Губи се. Настъпва адаптация.
Какви са утвърдените до момента методи за лечение на меланома по официалните препоръки на AJCC (American Joint Committee on Cancer), както и европейските наръчници с препоръки за лечение на меланом?
Утвърдените към момента препоръки за лечение не меланомите в Европа и Америка показват известни различия или съдържат някои неясноти.
Именно тези разлики на подхода, които са съпроводени (паралелно с това) с не напълно логични препоръки, биха могли да бъдат разглеждани и като вероятна причина за меланомната прогресия.
Международните препоръки залагат винаги на двуетапен хирургичен подход. Първична хирургична интервенция с поле на хирургична сигурност до 3 мм, последвана от хистопатологична верификация на отстранената тъкан, както и определяне на необходимостта и съответно обема от втора оперативна намеса (на базата на установената в препарата туморна дебелина). Втората хирургична интервенция би могла да бъде съпроводена с реексцизия (целяща сумарно/ крайно резекционно поле между 1 и 2 см), както и паралелното отстраняване на така наречения дрениращ лимфен възел, особено в случаите, когато се касае за тумори с дебелина между 1 и 4 мм /средно дебели меланоми/.
Мисля, че по-ясно няма как да бъде систематизирано и представено.
Какво е положението със стандартите или препоръките за лечение на меланоми?
Не би следвало да се забравя, че международно общоприетите алгоритми нямат задължителен, а само препоръчителен характер и са изпълними винаги в рамките на 2 хирургични сесии.
Когато е налична прогресия на меланома, а препоръките за хирургично лечение са спазени, на практика не съществува нито правен, нито морален проблем. Ако обаче липсва прогресия в рамките на иновативното лечение на меланомите - всички или подскачат или мълчат и не желаят да коментират. Или споделят, че пациентът е извадил късмет. Парадокс.
Защо се реагира по този начин, проф. Чернев?
Добрата новина винаги е лоша новина и обратно. А трябва да се фокусираме върху причините за тази прогресия. И ползите съответно. Само когато анализираме резултатите, бихме могли да стигнем до правилните решения.
Има ли точно и ясно дефинирани срокове, които трябва да се спазват между двете хирургични сесии?
Тъй като времевите интервали между двете хирургични сесии не са абсолютно ясно и точно фиксирани/дефинирани, в световната литература съществуват различни мнения по въпроса кога би следвало да се проведе тази реексцизия.
Част от експертните мнения по темата споделят тезата, че забавянето на втората хирургична сесия с повече от 2 седмици на практика обезсмисля и нейното провеждане. А това не е рядкост - често тези срокове биват прекрачени и тогава реексцизиите се обезсмислят. Следва прогресия ...
Каква е причината стандартите по препоръките да не могат да се изпълнят в рамките на нормалните срокове?
По принцип доста рядко бихте могли да получите стандартна хистология в комбинация с панел/имунохистохимия за меланом в рамките на тези срокове. Това често е последвано от търсенето на второ, трето мнение и едва след това - преминаване на онкокомисия и решение как да се подходи. Отнема поне около месец.
Новите алгоритми за лечение на меланоми помагат ли в това отношение?
Иновативното лечение на меланомите (персонализирана едноетапна меланомна хирургия) не минимализира, а напълно премахва "риска от забавяне".
Кое според вас би могло да се обозначи като вариабилност на избора или слабо звено в международните препоръки за лечение на меланома?
Проблематична се оказва препоръката на AJCC за лечение на меланоми с туморна дебелина от 1 до 2 мм (средно дебели меланоми клас А), възлизаща на сумарно резекционно поле между 1 до 2 см (вариабилно резекционно поле в рамките на 2 хирургични интервенции), докато европейските и германските препоръки за хирургично лечение на меланомите например препоръчват 1 см сумарно /крайно или общо резекционно поле/ - и в двата случая (EJC/ AJCC) комбинирано с детекция и отстраняване на дрениращ, сентинелен /-и лимфни възли/.
И тук иновативните препоръки за персонализирано хирургично лечение на меланома обединяват различия от подобен тип и предлагат еднократна хирургична интервенция като добро крайно решение. Постигаме същите резултати, но в рамките на една хирургична сесия.
Съществуват ли други слабости в международните препоръки за хирургично лечение на меланомите, които се нуждаят от преосмисляне?
Друг сериозен недостатък на препоръките на AJCC, но и на европейските и германските препоръки например, е липсата на реципрочност между клинично отмерените предоперативно резекционни полета и хистологично установените впоследствие/постоперативно отстояния на резекционните линии от туморната тъкан. Това би обяснило донякъде и наличието на прогресия/рецидиви при меланоми, които са със сходна или еднаква туморна дебелина, но на практика биват третирани с различни резекционни полета?! Тези несъответствия няма как да бъдат премълчани, а същевременно да се инвестират милиарди за таргетна терапия на напредналите, метастазирали меланоми.
Критерият за пълно съответствие между клинично премерената и хистопатологично установената туморна дебелина е следващият критерий, които беше наскоро въведен в новосъздадения от нас гайдлайн за иновативна меланомна хирургия:
Tchernev G, Kandathil LG, Oliveira N. Intermediate thickness cutaneous melanomas and the new trends in dermatologic surgery: The advantages of personalized one step surgical approach. Bulg Med Rev 2022;58 (2):42-45.
Това не е нещо ново, и ние апелираме за него още от далечната 2017 година: ТУК!
Не отразяват ли международните препоръки тези специфики за съответствие между клиника и хистология?
Американските препоръки в лицето на AJCC отново имат догонващ характер по отношение на иновациите, касаещи меланомната хирургия и едва през 2021 в рамките на своите препоръки AJCC за първи път загатват, че: при несъответствие между клинично отмерената предоперативно и хистопатологично установената постоперативно туморна дебелина (близост на туморната тъкан до резекционната линия), клиницистът би могъл да се стреми и към разширяване на ексцизията/като това остава изцяло плод на индивидуално решение или желание на клинициста/ (?):
Swetter SM, Thompson JA, Albertini MR, Barker CA, Baumgartner J, Boland G, Chmielowski B, DiMaio D, Durham A, Fields RC, Fleming MD, Galan A, Gastman B, Grossmann K, Guild S, Holder A, Johnson D, Joseph RW, Karakousis G, Kendra K, Lange JR, Lanning R, Margolin K, Olszanski AJ, Ott PA, Ross MI, Salama AK, Sharma R, Skitzki J, Sosman J, Wuthrick E, McMillian NR, Engh AM. NCCN Guidelines® Insights: Melanoma: Cutaneous, Version 2.2021. J Natl Compr Canc Netw. 2021 Apr 1;19(4):364-376. doi: 10.6004/jnccn.2021.0018. PMID: 33845460.
Догонващият характер на тези препоръки, както и неговото половинчато споделяне, определено не са от полза за пациентите и подкрепят отново тезата ни за необоснована вариабилност.
В иновативните препоръки за персонализирана меланомна хирургия това заляга като задължително условие. И ние го прилагаме и препоръчваме при обновяването ни от 2021 година.
На базата на какви нововъведени критерии предлагате въвеждането на нов алгоритъм, проф Чернев? Бихте ли бил по-конкретен?
Базовите критерии за определяне на индикацията за този тип интервенция/интервенции (когато не са или са комбинирани с паралелното провеждане/детекция/отстраняване на дрениращ лимфен възел), са коренно различни от тези на AJCC / European guidelines for melanoma surgery и не касаят хистологията (като задължителен базов критерий) както до момента. А именно – това са клиничната находка, дерматоскопията и ехографски премерената предоперативно туморна дебелина. При тънките меланоми ехографското измерване не е задължително. Третирането по тези критерии разделя подхода за лечение на меланомите на 3 основни групи, като група 2 би могла да бъде разделена на допълнителни две подгрупи, които биха могли бъдат обединена и в една:
1) Хирургично лечение на тънки меланоми, меланома ин ситу и тежко диспластични невуси с поле от хирургична сигурност от 1 см във всички посоки/ без провеждане на дрениращ лимфен възел/ в рамките на една единствена хирургична сесия.
Базови критерии за изпълнимост преди интервенцията: индикативни клиника и дерматоскопия за споменатите по-горе диагнози.
Незадължителни спомагателни критерии: конфокална микроскопия и предоперативно ехографско измерване на туморната дебелина.
Необходимостта от отлична клинична / дерматоскопска преценка на провеждащия манипулацията или екипа, е задължително условие.
2.1) Хирургично лечение на средно дебели меланоми клас А (1-2 мм предполагаема туморна дебелина, клас А, средно дебели меланоми): 1 см поле на хирургична сигурност във всички посоки, комбинирано с паралелното локализиране и отстраняване на дрениращ лимфен/и възли в рамките на една хирургична сесия.
Базови критерии за изпълнимост преди интервенцията: индикативна клиника и дерматоскопия за меланоми над 1 мм , както и задължително предоперативно ехографско измерване на туморната дебелина (да е под 2мм).
Спомагателни критерии: при възможност - конфокална микроскопия. Необходимостта от перфектни клинични/ дерматоскопски познания , както и от наличието на специалист с опит в областта на кожната ехография, е отново задължителна.
2.2) Хирургично лечение на средно дебели меланоми клас Б (предполагаема туморна дебелина между 2 и 4 мм): 2 см поле на хирургична сигурност, комбинирано с локализирането/отстраняването на дрениращ лимфен възел в рамките на една хирургична сесия. Базови критерии за изпълнимост преди интервенцията: индикативни клиника и дерматоскопия за меланоми с туморна дебелина над 1 мм, задължителна предоперативна ехография на тумора с данни за тумор с дебелина над 2 и под 4 мм. Спомагателни критерии- конфокална микроскопия по възможност/ наличност.
Средно дебелите меланоми клас А и клас Б биха могли да бъдат обединени в един хирургичен алгоритъм като първичното резекционно поле бъде оставено 2 см например (както е по гайдлайните на AJCC), което се припокрива напълно и с американските гайдлайни за лечение на меланомитеAJCC / вариабилно резекционно сумарно поле между 1 до 2 см за меланоми с установена туморна дебелина между 1 и 2 мм след проведена първична ексцизия, както и 2 см за меланоми между 2 и 4 мм туморна дебелина, комбинирано с дрениращ лимфен възел. Информираното съгласие на пациентите в рамките на тази процедура е една важна стъпка от целия процес.
3) Хирургично лечение на така наречените дебели меланоми/ над 4 мм туморна дебелина/: 2 см поле на хирургична сигурност в рамките на първата хирургична сесия, като в зависимост от липсата или наличие на локорегионални или далечни метастази - това резекционно поле е спорно и би могло да бъде редуцирано или намалено. Причина: наличието на предполагаеми/ вероятни микрометастази и евентуална липса на смисъл от провеждане на дрениращ лимфен възел (?). Тук позицията на клинициста е често изчаквателна и щадяща. Решенията се взимат от туморен борд / онкокомисия. Сумарното резекционно поле би могло да варира между 1 и 2 см и се провежда в рамките на една единствена хирургична сесия. Базови критерии за изпълнимост преди интервенцията: индикативни клиника и дерматоскопия, задължително предоперативно ехографско измерване на туморната дебелина ехографски- би следвало да е над 4 мм, както и предоперативен скрининг за метастази: Пет скенер, КТ с контраст за главата/ въпрос на обсъждане.
За всеки един от споделените стадии би следвало да бъде запазено като задължително условие еквивалентността/реципрочността между клинично отмерените предоперативно резекционни граници с впоследствие установените хистопатологично резекционни отстояния от туморната тъкан. За меланомите над 4 мм това отново е спорно и въпрос на интердисциплинарно обсъждане.
Споделеният алгоритъм не винаги е лесно изпълним, но гарантира определено по-голяма сигурност за пациента.
Смятате ли, че оптимизираният от Ваша страна алгоритъм ще облекчи във финансов план пациентите и ще направи достъпно лечението на заболяването за всички засегнати?
Разликите, които касаят финансовия ресурс, са повече от очевадни и са между 9 и 23 милиарда долара на година. При около 300 000 операции официално и вероятно около 10/20% допълнително по неофициални данни, се избягва първичната ексцизия, чиято цена варира по света между 300 до 500 евро, на места дори и по-скъпо. На практика сливането на двете сесии в една води до неминуема пряка разлика от 1 милиард долара в световен мащаб. Ако приемем, че авансиралите меланоми са около 120 000 на година, тоест това са случаите, за които е необходима целева терапия под формата на Braf/MЕК инхибитори или имунотерапия с ipilimumab/pembrolizumab. Цената на тази терапия е относително еднаква и възлиза по официални данни на около 630 000 долара за три години или 210 000 долара за една година. Ако при 120 000 пациенти терапията на година възлиза на 210 000 долара, то крайната цена за година е 25 милиарда и 200 милиона долара . Благодарение на иновативните алгоритми за персонализирано едноетапно лечение на меланомите сме на мнение, че честотата на авансиралите меланоми би могла да спадне поне с 30%. Тоест и лечението на тези 30% отпада като разход, а именно – 7 милиарда и 560 милиона. Като добавим и първоначално спестения един милиард от преки разходи при елиминиране на първата операция, сумата възлиза на около, но дори и над 9 милиарда долара.
Официално сме публикували част от нашите разсъждения в реномирано италианско списание с импакт фактор: ТУК!
Сравнявали ли сте постигнатите от Вас резултати от лечението на български пациенти с резултатите на Ваши колеги в чужбина?
Разбира се. Предоставям едно от международните сериозни аналогични проучвания от Франция със сходни до напълно еднакви като модел резултати: ТУК!
Друга интересна статия от Испания:
Russo-de la Torre F. One-Step Surgical Removal of a Cutaneous Melanoma: Current Evidence. Actas Dermosifiliogr (Engl Ed). 2020 Sep;111(7):541-544. English, Spanish. doi: 10.1016/j.ad.2019.02.019. Epub 2020 Jun 15. PMID: 32553988.
Трета публикация от Испания:
Tejera-Vaquerizo A, Russo F, Nieto-González G. Skin lesion suspicious of melanoma: time to one-step removal. J Prim Health Care. 2019 Jul;11(2):87-88. doi: 10.1071/HC19044. PMID: 32171350.
Редица колеги възприемат различната гледна точка, която би могла да бъде разглеждана и като иновативна персонализирана форма на медицина, особено когато касае лечението на едно от най-опасните и смъртоносни онкологични заболявания - меланома. Светът се събужда, но бавно..
Не преобръща ли това доста от представите за лечение на меланомите до момента? Мислите ли, че Вашият алгоритъм има шанса да се наложи?
В рамките на клиничното ни ежедневие и нашата работна група успяхме да създадем иновативен нов, завършен, комплексен алгоритъм, който не променя крайните резултати/цели, постигащи се в рамките на споделените за момента международни алгоритми (AJCC/EJC), но променя пътя, по който този краен резултат би могъл да бъде постигнат - в рамките на една, а не на две хирургични сесии. Щадящ, финансово по-изгоден, но изискващ съответно и по-висока степен на образованост, квалификация и професионализъм, приложим в добре "окомплектовани апаратно, но и като кадрово решение" звена. Само и единствено по този дисциплиниран начин бихме били успешни при воденето на битката с един съперник от ранга на меланома: умно, разумно, аналитично, систематично. Борбата с меланома освен кауза е и изкуство, по отношение на 1) това да не възникне и 2) както и да бъде лекуван още в ранни стадии ефективно, щадящо и иновативно.
Иновациите променят правилата на играта и не изискват разрешение. Те се налагат, когато са успешни. Остарелите представи и очаквания остават често пъти на заден план.
Още едно важно уточнение, професоре: на практика международните препоръки за лечение на меланоми (AJCC/EJC) изискват и препоръчват да бъдат спазвани стриктно определени резекционни линии по време на операцията, като не изискват те да съвпадат или да има съответствие с хистопатологично установените впоследствие такива?
Абсолютно точно казано. Този ваш въпрос отваря нов, много по-важен такъв: При тази констелация необходимо ли е въобще да се спазват и да съществуват клинични резекционни полета при меланома?
Добавянето на едно ново понятие "реципрочност между клинично измерените и хистопатологично установени резекционни полета", е тематизирана от нас в научните ни трудове още през 2017, като изискуемо условие за успешна едноетапна меланомна хирургия. В противен случай или при липсата на отговор или сериозна аргументация, би следвало да се замислим върху факта, че цялата световна статистика по темата хирургия на меланома и полета на хирургична сигурност би била един вид нереална, бих допълнил дори - изкривена?!
Защо едва през 2021 се загатва, че би могло да се търси реципрочност, но и това не било нито задължително, нито препоръчително? Но било възможно, цитирам дословно: ТУК
"For histologically negative margins on the WE specimen, ICCR and CAP guidelines do not require reporting the microscopically measured distances between tumor and labeled lateral or deep margins, and this measurement should not generally impact clinical decision-making (see “WE for Invasive Cutaneous Melanoma,” page 370). However, narrow pathologic margins (particularly of the invasive component) are associated with higher risk of local recurrence, and this information may warrant consideration of further surgical resection (ME-E, page 367).˝
Там, където би следвало да бъдат изчистени базовите критерии, се дават неясни препоръки или липсват ясни такива!
Бихте ли разяснили това отново и още по-детайлно, проф. Чернев?
Считам, че представените данни в световната литература за лекувани хирургично меланоми с определно поле на оперативна/ хирургична сигурност на практика не отговарят на истината, като повтарям: Причината за изкривената световна статистика се дължи на различията в клинично премерените предоперативно и впоследствие хистологично установените постоперативно резекционни отстояния на резекционния ръб от меланомната тъкан! Според международните препоръки за лечение на меланомите тази реципрочност не се изисква, нито някой я спазва до 2021 година, но и след това и към момента (2022): ТУК и ТУК.
Полето за хирургично лечение на меланомите би следвало да бъде дебатирано отново, както и да бъде разделено на клинично и хистологично такова. Споделям мнението, че именно това би могло да се окаже е сериозен недостатък/ или един от многото такива до момента/ и част от проблематиката, касаеща рецидивите/ прогресията. Реципрочност или съответствие към момента не се изисква, а това определено не подпомага решението за рецидивите и обезсмисля резекционните полета, които се препоръчват. Правилата остават на хартия.
Какво е мнението иновативната меланомна хирургия и от западните Ви колеги?
Проектът ни за иновативно лечение на меланомите се превърна от локален в международен, както и атрактивен за редица американски и италиански учени и част от него бе официализирана отново във високо квалитетно дерматологично американско списание със сериозен импакт фактор: ТУК! В тези проекти българският колектив е отново движещата, водещата сила, а не сме част от 300 съавтори!
Два от конгресите на БДДХ/ Българското дерматохирургично дружество са отразени като събития в американско дерматологично списание с висок импакт фактор именно поради тежестта на тази проблематика или нейната значимост: ТУК и:
Wollina U, Tchernev G, Vojvodic A, Lotti T. Congress report first National Congress of the Bulgarian Society for dermatologic surgery, Sofia, 15th to 16th March 2019-Congress report. Dermatol Ther. 2019 Jul;32(4):e12955. doi: 10.1111/dth.12955. Epub 2019 May 21. PMID: 31070853.
Съобщенията в едно от реномираните американски дерматологични списания - Dermatologic Therapy, наблягат освен на проблематиката за нитрозамините и иновативната хирургия при меланома, така също и на факта, че е дадена възможност на млади български учени да презентират и са ангажирани с тежка проблематика и актуални дилеми в онкохирургията или фармакоонкологията.
Важна ли е ангажираността на младите колеги? Не е ли твърде рано да стартират с тази тежка тема?
Днес е рано, но утре вече е късно. Ранното запознаване на младите колеги с реалните проблеми в онкодерматохирургията и фармакоонкологията, е най-сигурната гаранция за бърз академичен растеж.
Бихте ли споменали кога за първи път ви дойде идеята за перонализирана меланомна хирургия и кога бе реализирана първата ваша публикация по темата?
За първи път методиката за сумарно резекционно поле при меланоми в начален стадий/ отново наша статия, беше официализирана още през 2015 година в небезизвестното списание The Lancet. Представен беше наш пациент с тънък меланом, лекуван с едноетапна меланомна хирургия в рамките на една единствена хирургична сесия. Сумарното резекционно поле бе отново различно от предложените по гайдлайните - 1 см и дори The Lancet не тематизира този факт. Прие го.
За да не преобръщаме изцяло и отведнъж визията в дерматохирургията и стандартите за хирургично лечение на меланомите тогава (което на практика би означавало вероятно връщане на статията), бе решено фокусът на статията да не е иновативната терапия, а възникването на меланом в рамките на татуировка. Но паралелно с това и ясно и категорично представяне на новото резекционно поле от 1 см и в рамките на една хирургична сесия. И статията беше приета: ТУК!
Понякога, за да си успешен, би следвало да подходиш различно. Публикацията се радва и до ден-днешен на сериозен международен интерес, въпреки че малко колеги забелязват иновативното лечение, за което бяхме загатнали още през 2015 година. Колективът е, подчертавам, от двама български съавтори, а представените данни са с огромна значимост независимо от рубриката , под която е публикувана статията.
Впоследствие с екипа ми реализирахме десетки статии по темата, но тази беше първата по-сериозна. Победил ли си The Lancet, няма от какво да се плашиш. Но и доста преди тази статия "сондирахме" успешно с други наши доклади на национално (конгреси на дерматологичното ни дружество) и интернационално ниво (световен конгрес по дерматология) каква ще е реакцията. Не сме се влияели от критика, защото атакуваме форумите с прекрасни резултати. Това е нашият, български принос към световната дерматологична общност, дерматохирургията, дерматоонкологията.
На практика от 2011 година тази идея беше вече налична за обществото! Презентирана многократно по национални и международни дерматологични форуми. Наскоро след това – през 2017 година, публикувахме нов наш случай, касаещ едноетапната меланомна хирургия, този път в реномирано виенско списание: ТУК!
Ако английското списание The Lancet, американското списание Dermatologic Therapy и виенското медицинско списание Wiener Medizinische Wochenschrift биха били възприети като "споделена международна позиция" на част от проекта и визията ни, то това би било наистина прекрасно. Остта Лондон, Ню Йорк и Виена - тези официално признати за метрополи и официози на научната мисъл и иновациите локации, публикуваха български постижения, касаещи иновативното лечение на кожния меланом. Би следвало да сме благодарни и горди с тези постижения. И да ги официализираме, нека се даде гласност.
Публикациите ни по темата в други списания са десетки, но тези са едни от значимите. Клинично или практично значимите научни трудове преобръщат визията за определена методика.
Предлага ли се иновативно хирургично лечение на меланоми, променени бенки и кожни тумори у нас?
Да, разбира се.
На конгреса на БДДХ през март тази година ще тематизирате ли тази проблематика?
Иновативната меланомна хирургия ще бъде отново една от основните теми. Миналата година представихме доста успешно третирани по този начин пациенти. Тази година дебатите продължават отново в тесен експертен професионален кръг.
Официалната програма е тежка: ТУК!
