След като женски крокодил снесе оплодени яйца без участието на мъжки, на дневен ред застана въпросът възможна ли е партеногенеза при хората?
„Девственото раждане“ или факултативната партеногенеза, е често срещана сред някои животни, включително питони, пуйки и дори мухи. Сега обаче изследователи за първи път са наблюдавали „непорочно зачатие“ при женски крокодил, снесъл оплодени яйца в Коста Рика, въпреки че дълго време крокодилката е живеела сама, пише Daily Mail.
Но дали партеногенезата е възможна и при хората и дали девственото раждане на крокодилката може да стане „началото на края за мъжете“?
Да започнем с това, че девственото раждане, или партеногенезата, е рядка способност на някои животни, която позволява създаването на потомство без участието на противоположния пол. Тази функция е често срещана сред влечуги и птици, но изследователите все още не знаят какво я прави възможна.
Всъщност изследователите все още не знаят какво прави партеногенезата възможна при някои животни, но не и при други, казва професор Ръсел Бонурянски, еколог от Университета на Южен Уелс в Австралия. Учените обаче имат известна представа какво би било необходимо, за да се случи непорочното зачатие.
Защо историята за раждането на Христос от девица не е изненадала ранните християни?
Ядрото на еукариотна клетка е хаплоидно, ако в него има единичен набор от хромозоми, всяка от които не е част от хомоложна двойка. Клетка може да бъде наречена хаплоидна, ако ядрото ѝ е хаплоидно, а организъм – ако телесните му (соматични) клетки са хаплоидни. Единичен набор от хромозоми се нарича хаплоиден набор и се отбелязва с n.
В повечето еукариотни организми клетките с хаплоиден хромозомен набор са наречени гамети. Те се сливат (участват в оплождане), за да формират зигота с n двойки хромозоми, т.е. 2n хромозоми общо. Хромозомите от всяка двойка, едната, от които идва от сперматозоида, a втората – от яйцеклетката, са хомоложни. Клетки и организми с двойки хомоложни хромозоми се наричат диплоидни – имат диплоиден хромозомен набор (двоен хромозомен набор). Например повечето животни са диплоидни и произвеждат хаплоидни гамети. По време на мейоза в предшествениците на половите клетки броят на хромозомите намалява наполовина, като на случаен принцип се „избира“ по една хромозома от всяка хомоложна двойка, а резултатът е хаплоидни гамети. Поради факта, че хомоложните хромозоми обикновено се различават генетично, гаметите също често се различават генетично една от друга.
Хората са диплоидни (2n) и имат 46 хромозоми в нормалните си телесни клетки. Тези 46 хромозоми са организирани в 23 двойки: 22 двойки автозоми и 1 двойка полови хромозоми. Половите клетки на човек са хаплоидни (n), съдържат само по една хомоложна хромозома от всеки чифт. Това е така, за да може, когато половите клетки се слеят при оплождане, да се образува пълен диплоиден набор. За да могат хората да образуват жизнеспособен ембрион без сперматозоиди, яйцеклетката ще трябва да възпроизведе своите хромозоми, за да завърши с „нормалния“ брой.
Яйцеклетката също трябва да задейства процес на оплождане – което обикновено е ролята на спермата – и да развие ембриона.
Изследваха "гробницата на Саломия", акуширала на Дева Мария
Отчитайки тези фактори, Бонурянски отбелязва, че шансовете за непорочно зачатие при хората са около едно на милиард, тоест буквално стремеж към невъзможното. Изследователите смятат, че подобна неспособност при хората може да е свързана и с някакъв защитен механизъм. Професорът смята, че по този начин тялото ни предпазва от развитието на ембриони вътре в яйчниците, което може да бъде фатално за женските бозайници.
Професорът също така отбелязва, че учените вече са разработили начини, които позволяват развитието на неоплодени яйцеклетки. Най-забележителният пример е клонираната овца Доли. Бонурянски отбелязва, че клонирането вероятно е възможно и при хора, но то е свързано със сложни етични въпроси.
В средата на 90-те години British Medical Journal е регистрирал около петдесет странни „девствени бременности“ в Съединените щати. Според професор Ейми Херинг от Gillings School of Global Public Health в Северна Каролина учените не са търсили доказателства за непорочно зачатие при хора, а са се натъкнали на тези факти случайно.
В хода на изследването учените изучавали корелатите на девствеността в зряла възраст. Те установили, че някои жени твърдели, че са девствени, но също така съобщавали и за бременност. От 7870 жени, 0,8% от тези, които заченали без секс, заявили, че не са използвали методи за подпомагане на бременността. Изследователите обаче отбелязват, че тези данни не са медицински потвърдени и следователно не могат да се считат за достоверни.
Науката доказа "непорочното" зачатие
Според професор Джени Грейвс от австралийския университет Ла Троб партеногенезата може да бъде добро решение в краткосрочна перспектива, но тя винаги губи в дългосрочен план. Факт е, че рекомбинирането на два гена във всяко поколение е отличен начин за смесване на комбинациите от белтъци, които патогените виждат – в резултат рискът от развитие на заболявания се увеличава.
„Патоген, който може да зарази един индивид, може да зарази и други със същите гени, така че няма смисъл да имаме много клонирани копия. Например женският австралийски гекон е много податлив на заразяване с акари – казва изследователката. – Така че отговорът на въпроса дали непорочното зачатие е реална възможност е: да, ако не сте бозайник.“
