Картите на метрото и друг обществен транспорт в големите градове са непоносимо сложни за човешкото възприятие. До този извод са стигнали физици и математици от Оксофрд, публикували статия в сп. Science Advances.
Чувството на загуба на ориентация при движение в мегаполис не е просто следствие на "географски кретенизъм", твърдят учените. Те са анализирали транспортните мрежи на 15 града на планетата (включително Токио, Париж, Ню Йорк и Москва) и са изяснили, че разбирането на тези карти и изграждането на маршрут по тях често е несъвместимо с когнитивните способности на човека.
Оказва се, че при планиране на маршрута хората са способни да обработват най-много осем бита информация. В зрителната памет се задържат четири обекта – началната и крайната точка на маршрута, а също и две прекачвания. Но до 80 процента от пътуванията из градовете изискват запомняне на девет и повече бита.
Учените дават аналогия с числото на Дънбар – ограничение на количеството постоянни социални връзки, които човек е способен да поддържа. Социалните контакти изискват знания за отличителните черти на индивида, неговия характер, както и социалното положение, което изисква значителни интелектуални способности.
Числото на Дънбар се смята за равно на 150. Аналогично на картите за обществен транспорт трябва да има не повече от 250 точки, а картите на повечето големи градове са доста по-наситени с информация.
Този проблем възниква поради прекалено голямото количество прекачвания между различни видове транспорт. Ако към изчисляването на маршрута на метрото се добавят автобуси и трамваи, неговото построяване става прекалено сложно за човешкия разум, отбелязват учените.
Програми от типа на Google Maps прехвърлят тази задача на компютъра, но в много ситуации (в метрото в непознат град, например) човек може да се лиши от достъп до интернет и да му се наложи да си определя маршрута самостоятелно, по карта.
