През 1990 г. стотици мумифицирани тела са намерени погребани в лодки в негостоприемна пустинна зона в Синдзян-уйгурския автономен регион в Северозападен Китай. Известни като Таримските мумии, те вече са генетично изследвани и учените са стеснили техния произход. Резултатите са доста изненадващи.
Телата и дрехите на мумиите са удивително запазени, въпреки че са на възраст до 4000 години, тъй като са открити в басейна на Тарим в Синдзян. Виждат се чертите на лицето и цвета на косите им, естествено запазени от сухия пустинен въздух.
Мумиите са открити погребани в ковчези във формата на лодка, покрити с говежди кожи. До тях имало хранителни продукти като пшеница, ечемик и сирене, както и добитък като овце, кози и говеда.
Те Имали вид на непознати от чужда земя, защото били високи, носели вълнени шапки и кожени ботуши, а някои от тях имали светли коси. Геномите на 13 добре запазени 4000-годишни мумии обаче не са на мигранти, донесли технология от Запада, както смятали учените по-рано. ДНК изследване на мумиите установило, че те са били местни жители с дълбоки корени в района, пише Arkeonews.
ОЩЕ: Разкриха загадката на Таримските мумии
Една от Таримските мумии е т.нар. Принцесата на Сяохе, или Малката речна принцеса. Тя е открита през 2003 г. в гробището Сяохе в Лоп Нур, Синдзян. Погребана преди около 3800 години, тя има бяла кожа и червена коса. Мумията ѝ е необичайно добре запазена, с непокътнати дрехи, коса и мигли. Martonkurucz / CC BY-SA 4.0
В изследване, публикувано в списание Nature, изследователите представят генетичните данни, събрани от мумиите. Те датират от 2100 до 1700 г. пр.н.е. и разкриват откъде идват хората. Изглежда, че те са останки от древно население, изчезнало в Евразия след последната ледникова епоха – предшественик на местните народи, живеещи в Сибир и Америка днес.
Индивиди на 400 километра един от друг в противоположните краища на Таримския басейн имали ДНК, която била толкова идентична, колкото на братя и сестри. Въпреки че мумиите принадлежали на местни жители, които не са се свързали с мигрантите пастири в близките планински долини, те не са били културно изолирани. Преди 4000 години те вече са възприели нови идеи и култури: носели тъкани вълнени дрехи, изграждали напоителни системи, отглеждали неместна пшеница и просо, занимавали се с овцевъдство и козевъдство и доили говеда, за да правят сирене.
Въпреки че предишно изследване показва, че мумиите са живели на брега на оазис в пустинята, все още не е ясно защо са били погребани в лодки, покрити с говежди кожи и калпаци на главите – рядка практика, която не се среща никъде другаде в региона и може би най-добре свързана с викингите.
Според проучването групата е била в района от известно време и е имала ясно местно потекло, което опровергава теориите, че те са били пастири от южния руски черноморски регион, централноазиатци или ранни фермери от Иранското плато.
ОЩЕ: В планините на Перу археолозите се натъкнаха на необичайна "колекция" от древни мумии
В допълнение към изследването на геноми, секвенирани от останките на пет индивиди от Джунгарския басейн по̀ на север в Синдзян-уйгурския автономен регион, учените изследват и генетични данни от най-старите мумии от Таримския басейн. Датиращи отпреди между 4800 и 5000 години, те са най-старите човешки останки, открити в региона.