Флагманът на руския Черноморски флот – ракетният крайцер „Москва“, е потънал в резултат на попадение от две украински ракети.
Загинал е капитанът на кораба – Антон Куприн, а според говорителя на украинската гранична служба Наталия Гуменюк е загинал почти целият екипаж – операцията по неговото спасяване е била неуспешна поради метеорологичните условия. В същото време ТАСС съобщи, че екипажът на кораба е откаран в Севастопол.
По ирония на съдбата потъването на крайцера "Москва" се случва точно в деня на потъването на „Титаник“. Други отбелязват, че инцидентът с "Москва" се е случил точно на 13 април, под знака на числото 13, което суеверните моряци наистина не харесват. Но със или без суеверия, потъването на крайцера „Москва“ е вече третият за малко повече от век случай на гибел на флагман край бреговете на главната кримска база на Руския флот в Черно море.
Мистични съвпадения
Именно в Севастопол преди много години и при много странни обстоятелства са унищожени двата най-големи кораба на своето време, които също са начело на Черноморския флот.
Първото от тези гръмки в буквалния смисъл на думата произшествия се случва на 7 октомври (20-и по нов стил) 1916 г. Тогава в Севастополския залив се взривява и потъва линкорът "Императрица Мария", първородният от най-новата серия руски линейни кораби.
Линкорът „Императрица Мария“ през май 1916 година. Public Domain
Взривът, който прогърмява на 7 октомври в седем часа сутринта, се чува от цял Севастопол. Моряците от корабите, които се намират в залива близо до „Императрица Мария“, виждат, че от линкора внезапно изчезват надстройката с фокмачтата и бойната рубка, както и предната тръба, а вместо тях се отваря огромна фуния, „прогризала” борда почти до водата. Още няколко експлозии от боеприпаси на кораба проехтяват след първата. Сред лумналия пожар по палубата тичат моряци и офицери, лежат ранени и загинали.
По тревога влекачи и пожарни лодки се приближават до бедстващия кораб и скоро при „Мария“ пристига вицеадмирал Александър Колчак, командир на Черноморския флот. Но вече не е възможно да се помогне на бронирания гигант. 50 минути след първия прогърмява още един особено мощен взрив. Бойният кораб ляга на десен борд, обръща се с кила нагоре и бързо се спуска на дъното.
По официални данни заедно с "Императрица Мария" загиват 152-ма души. Почти още толкова по-късно умират в болници от получените рани и изгаряния.
Буквално на следващия ден за Севастопол заминават назначени от царя Върховна и Техническа следствена комисия. След десет дни работа дознателите обобщават: „Причината за взрива е пожар, възникнал в носовия артилерийски погреб... Не е било възможно да се предотврати гибелта на линкора след поврежданията по външния борд.” Всичко това обаче са косвени улики. Мистерията за смъртта на огромния кораб остава неразгадана.
Линкорът "Новоросийск"
Втората катастрофа в Севастополския залив, в резултат на която потъва най-големият тогава кораб на Черноморския флот, се случва почти точно 39 години по-късно.
Линкорът „Новоросийск“ през 1950 г. Public Domain
В нощта на 29 октомври 1955 г. линкорът „Новоросийск“, който е на котва в Северния залив, е разтърсен от мощен взрив. Той пробива корпуса от кила до палубата, образувайки огромна дупка. Повече от 300 моряци загиват на място или са ранени. След известно време бронираната грамада се обръща. Много членове на екипажа са погребани във вътрешните отсеци на потъналия флагман, други са затиснати от широката кърма. Според официални данни на линкора загиват 657 души.
„Новоросийск“ е флагман на съветския Черноморски флот за много кратко време. Преди това този огромен кораб има съвсем различно гражданство и име. Той е част от италианския флот под името "Джулио Чезаре" ("Юлий Цезар").
В края на Втората световна война страните победителки се споразумяват за разделянето на италианския флот. Над това почти две години работи специална комисия от представители на Англия, Америка, Франция и СССР. За Съветска Русия най-трудното е да получи "Джулио Чезаре". Този гигант, дълъг 185 метра и с водоизместимост над 30 000 тона, е въоръжен с десет оръдия с калибър 320 мм. Оръдията могат да изстрелват половинтонни снаряди на 32 километра.
Както се оказва по-късно, военното ръководство на СССР иска да направи комплект тактически снаряди с ядрен „пълнеж“ за главния калибър на „италианеца“. Към есента на 1955 г. партида такива боеприпаси вече е произведена и дори доставена в Крим. Планирано е тя да се озове в артилерийския погреб на линкора веднага след морския парад, посветен на поредната годишнина от Октомврийската революция. Но на тези секретни планове на командването не е съдено да се осъществят.
В два и половина през нощта на 29 октомври, когато "Новоросийск" е на котва недалеч от брега на Северния залив, в носовата част на кораба се разнася взрив. Електричеството угасва и на потъналия в мрак кораб веднага е обявена „бойна тревога“: всички смятат, че корабът е бомбардиран от въздуха. По-късно става ясно, че ударът е нанесен отдолу: ужасната експлозия образува в борда дупка с размери 15x18 метра.
Половин час по-късно пристига командирът на флота Виктор Пархоменко, придружен от петдесет адмирали и офицери. Той първо преустановява започналата вече операция по буксиране на „Новоросийск“ до най-близката плитчина: вицеадмиралът е сигурен, че огромният боен кораб ще може да плава дори със сериозните щети. Междувременно водата бързо нахлува в корпуса, под нейния напор водонепроницаемите прегради една след друга се издуват и излизат от строя. Бойният кораб постепенно започва да потъва откъм носа – времето за изтеглянето му до плитките води е загубено. 2 часа и 45 минути след взрива бронираният корпус ляга на левия си борд и се преобръща.
Трагедията с „Императрица Мария“ се повтаря като под индиго.
Специалната правителствена комисия, която пристига в Севастопол, посвещава само една седмица на разследването. Още на 4 ноември окончателният доклад е готов: корабът е взривен от немска дънна мина от типа RMH, останала в Северния залив от войната.
Но Русия помни и други големи корабокрушения. Ще споменем още някои от тях.
Ескадреният миноносец "Стерегущий" (1904)
Public Domain
Ескадреният миноносец "Стерегущий" е спуснат на вода през 1902 г., а през 1903 г. вече е в експлоатация. На 10 март 1904 г. заедно с миноносеца „Решительный“ той се завръща в Порт Артур след нощно разузнаване и се натъква на четири японски миноносеца, към които по-късно се присъединяват още два крайцера.
Командирите на руските кораби решават да избегнат битката, но само „Решительный“ успява да пробие до Порт Артур. "Стерегущий", заобиколен от превъзхождащия го противник, приема битката и няколко часа по-късно само разрушеният му корпус се люлее по водата.
Крайцерът „Варяг“ (1904 и пак през 1925)
Public Domain
В историята на руския флот е имало и случаи, когато кораби потъват няколко пъти. Един такъв пример е 130-метровият бронепалубен крайцер „Варяг“. През 1898 г. започва да се строи в американски корабостроителници във Филаделфия, през 1900 г. е предаден на ВМС на Руската империя, а през 1901 г. е въведен в експлоатация. Крайцерът е много добър с изключение на няколко нюанса: първоначално е лошо проектиран (проблемът е в парните котли система „Никлос“), ремонтната база оставя много да се желае. Заедно с допуснатите при строителството дефекти това води дотам, че за няколко години „Варяг“ не може да достигне скорост повече от 14 възела.
През 1904 г., по време на Руско-японската война, японска ескадра блокира „Варяг“, както и канонерската лодка „Кореец“ в тихоокеанското пристанище Чемулпо. Руснаците отказват да се предадат и предпочитат да влязат в битка с 14 вражески кораба. "Кореец" е взривен, а "Варяг" – потопен.
Година по-късно предприемчивите японци изваждат „Варяг“ от дъното, дават му името „Соя“ и го включват в собствения си флот. През 1916 г. руските власти купуват крайцера от Япония. След това е препродаден още няколко пъти, докато при буксиране през 1925 г. не попада в буря и потъва край бреговете на Южна Шотландия.
Броненосецът „Чесма“ (1912)
Public Domain
Ескадреният броненосец "Чесма", построен през 1884 г., е вторият от четири кораба тип „Екатерина II“. Мощният стометров кораб може да превозва повече от 10 хиляди тона товар. Той е въоръжен с 27 оръдия с различен калибър и четири торпедни апарата.
В мирно време "Чесма" участва в маневри, стрелба по морски цели и по брега, доставка на десантни части. Кой би си помислил, че един ден той самият ще стане такава мишена.
През 1912 г. корабът е изтеглен от флота, наречен е „изключен кораб №4“ и започва да се използва за проверка на бронираната схема на нови линейни кораби. Бившият броненосец е буксиран до остров Тендровска коса, бомбардиран с торпеда почти в упор. „Чесма“ така и лежи на дъното близо до Тендровска коса.
Броненосен крайцер "Палада" (1914)
Германска пощенска картичка от Първата световна война, изобразяваща взривяването на крайцера „Палада“ от германско торпедо. Public Domain
Броненосният крайцер „Палада“ е построен в Санкт Петербург през 1906 година. Той може да носи почти 8 хиляди тона, има на борда си артилерийско и минно-торпедно оръжие. Екипажът на крайцера се състои от 773 души. Като част от Балтийския флот "Палада" участва в Първата световна война.
В самото начало на войната екипажът на кораба, заедно с екипажа на крайцера „Богатир“, залавят сигналната книга от немския лек крайцер „Магдебург“. Това прави възможно дешифрирането на много елементи от германския военноморски код. Но още през октомври 1914 г. „Палада“ е атакувана от германска подводница и потъва заедно с целия екипаж. От крайцера оцелява корабна реликва - иконата на Спас Неръкотворни, намерена няколко дни след трагедията край северното крайбрежие на Естония.
Разрушителят "Фрунзе" (1941)
Public Domain
100-метровият разрушител „Фрунзе“ е спуснат на вода през 1914 г. в Херсон, а през април 1915 г. тръгва в първия си боен поход и заедно с други разрушители обстрелва турското крайбрежие шест пъти до края на годината. През 1916 г. „Фрунзе“ участва активно в боевете на Черно море и отново обстрелва турското крайбрежие, а освен това достига Румъния - поставя мини, охранява линейни кораби и авиация.
В началото на Великата отечествена война „Фрунзе“ отново придружава други кораби и поставя мини. През септември 1941 г. екипажът на разрушителя се опитва да спаси канонерска лодка в близост до Тендровска коса, която е атакувана от германците, а след това разрушителят е обстрелян от вражески бомбардировачи. След като "Фрунзе" е сериозно повреден, капитанът му решава да хвърли кораба в плитчините близо до острова. От екипажа на Фрунзе са спасени 110 души, около петдесет загиват.
Параходът "Ленин" (1941)
Public Domain
Смъртта на "Ленин" се превръща в едно от най-големите морски бедствия на ХХ век. Според различни оценки на парахода загиват между 650 и 2500 души. Основната версия за гибелта на кораба е взрив на съветска мина. Според друга версия е бил ударен от торпедо.
На 12 юли 1941 г. "Ленин" заминава от Одеса за Мариупол с евакуираните жители на града, семействата на военни и товар със захар за войските на Южния фронт на Червената армия. Връщайки се в Одеса, капитанът получава заповед да отиде отново в Мариупол, за да получи спешно товар и пътници. Това е последният рейс, който евакуира хората от обсадената Одеса, така че жителите правят всичко възможно да се качат на него. Допускат ги на борда със специални талони, но с един талон минават двама-трима възрастни, а децата изобщо не се броят.
На 27 юли вечерта се чува силна експлозия от десния борд на „Ленин“. Корабът потъва почти вертикално за 10 минути.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Според международно изследване Черно море е най-голямото гробище за кораби
