Римският император Нерон се нарежда сред най-скандалните владетели на Римската империя, тъй като се смята, че е свирил на цигулка, докато Рим е бил обхванат от пламъци. Но дали това наистина се е случило? И наистина ли Нерон заслужава лошата си репутация?
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Както при всички истории, трябва да вземем предвид източника, пише Live Science.
Нерон в Баий – художник Ян Стика, ок. 1900 г. Public Domain
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Роден на 15 декември 37 г. сл.н.е., Нерон става петият император на Рим и последният от Юлиево-Клавдиевата династия, основала империята, според археолога Франческа Болоня, куратор на проекта „Нерон“ в Британския музей в Лондон.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Нерон е само на 2 години, когато майка му Агрипина Млада е заточена от император Калигула. На 3-годишна възраст бащата на Нерон, Гней Домиций Ахенобарб, умира, оставяйки го на грижите на леля си. Когато Калигула е убит през 41 г. и е наследен от император Клавдий, Нерон се събира отново с майка си, която по-късно се омъжва за чичо си Клавдий, отбелязва Болоня.
Въпреки че има биологичен син, Клавдий определя Нерон, неговия голям племенник и доведен син, за свой наследник и Нерон се издига на власт през 54 г., на 16-годишна възраст. Но управлението му не е дълго: Нерон умира през 68 г. на 30-годишна възраст, след като отнема собствения си живот.
Римските историци твърдят, че Нерон е убил Агрипина и две от жените си, че се е интересувал само от изкуството си и е имал много малък интерес да управлява империята, казва Болоня.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Нерон се измъчва от угризения на съвестта след убийството на майка си – репродукция на картина на Джон Уилям Уотърхаус, 1878 г. Public Domain
„Нашите източници за Нерон обаче са хора, които са го мразели“, казва пред Live Science Харолд Дрейк, почетен професор по история в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Човек винаги трябва да има предвид, че голяма част от неговата репутация е „написана за нас от неговите противници“, допълва той. Болоня е съгласна с това, отбелязвайки, че разказите за Нерон са „се стремили да го представят във възможно най-лошата светлина“.
През юли 64 г. Нерон е на почивка в Антиум (днес град Анцио, Италия), когато научава за това, което по-късно става известно като Големия пожар в Рим, обяснява Дрейк. Преди пожарът да изтлее седмица по-късно, 10 от 14-те района на Рим са изгорени до основи и хиляди хора в града с население между 500 000 и 1 милион души са загубили всичко.
Големият пожар в Рим от Юбер Робер, 1785 г. Public Domain
Нерон се втурва обратно към Рим. Той урежда спешен подслон и доставки на храна и напитки за обществеността и отваря собствения си дворец и градини за хората, отбелязва Дрейк.
И така, ако Нерон не е бил в Рим, когато е започнал пожарът, какъв е произходът на слуха, че „той е свирил на цигулка“, докато столицата на империята гори?
Нерон си е въобразявал, че е музикант. В някакъв момент, по време на усилията в пожара, се появил слух, че той се е утешавал, като пеел за друг голям пожар – падането на Троя, Омировата поема, която е в центъра на епичната поема на римския поет Вергилий „Енеида“, казва Дрейк.
„Той е направил всичко възможно, за да се справи с огъня, и е бил изтощен – пояснява Дрейк. – Като артистичен човек той се е утешавал, като сравнявал това бедствие с падането на Троя, за която римляните мислели, че е произлязла от митичния Еней.“
Нерон гледа опожаряването на Рим - Карл Теодор фон Пилоти. CC BY-SA 3.0
Но дори и Нерон да е свирил, докато Рим е горял, той не е използвал цигулка, тъй като лъковите инструменти няма да станат популярни още 1000 години, казва Дрейк. Вместо това, за да си акомпанира, Нерон вероятно би използвал цитра, преносим подобен на арфа инструмент със седем струни, обяснява той.
Подобно поведение не е било нещо ново. Например историкът Полибий пише, че докато римският генерал Сципион Емилиан гледа разрушения Картаген, той цитира „Илиада“ на Омир, казвайки: „Ден ще настане, когато свещената Троя ще падне, / заедно с нея Приам и народът на царя Приама“, пояснява Дрейк. „Той не е мислил за Картаген, а е изразил страх, че подобна съдба очаква римляните.“
След Големия пожар в Рим Нерон предлага финансови стимули на хората да изчистят собствеността си от отломките и да започнат възстановяването, настоява да се използва камък вместо дърво, изправя и разширява улиците и осигурява адекватно водоснабдяване на града. „Изглежда ли това като действия на луд?“, пита Дрейк.
И така, защо историята може да е запомнила Нерон като лош владетел? Почти всичко, което съвременният свят знае за Нерон, идва от два източника: римски сенатори и християни. И за едните, и за другите Нерон е бил враг.
Факлите на Нерон – репродукция на картина на Хенри Семирадски, 1882 г. Public Domain
„Като цяло сенаторите обичали да се отдават на фантазията си за възстановена република, понякога като участвали в заговори за убийства и след това се възмущавали, когато императорът реагирал враждебно“, продължава ученият.
Що се отнася до християните, римският сенатор и историк Тацит предполага, че тъй като започнал да циркулира слух, че Нерон е отговорен за пожара, той потърсил изкупителна жертва в християните. В резултат мнозина загинали на разпятия, като факли, на арената и т.н. Това често карало християните да обвиняват Нерон за преследването, на което са били подложени от Римската империя, казва Дрейк.
„Не виждам причина да се съмнявам, че християните са страдали от народното негодувание – продължава той. – Но дали Нерон просто се е възползвал от това, за да отклони вината от себе си, или се е поддал на обществения натиск?“
„Не искам да попадам в капана да оправдавам всичко, което Нерон е направил, само защото е страдал от лошата тълпа. Нерон безспорно е бил разглезен, угаждали са му прекалено и подобно на други тирани е станал много по-своеволен в действията си“, допълва ученият.
Смъртта на Нерон – Василий Смирнов, 1888 г. Public Domain
