Ръкописът на Войнич е една от най-странните и интригуващи книги в света. Средновековната книга от 200 страници е написана с извънземно изглеждащи глифове, които засега са неразгадаеми.
Според изследователите вероятно са участвали петима различни писари. Единствените улики, подсказващи съдържанието, са различните цветни и богати илюстрации на звезди, планети, окултни символи, растения и голи жени, които предполагат ботанически, астрономически, биологични и фармацевтични теми.
ОЩЕ: Манускриптът на Войнич: Тайнствената книга, която никой не може да прочете
Мистерията на този 600-годишен ръкопис е привлякла някои от най-ярките умове в света, които искат да разбият неговия код. Не е постигнат голям напредък въпреки най-добрите им усилия. Целта на ръкописа на Войнич варира от кодиран билков атлас до книга с алхимични рецепти. Други смятат, че всеки опит да се разкрие скритото му значение е безполезен, и отхвърлят ръкописа като сложна измама.
Но не всички са се отказали от ръкописа на Войнич. В ново изследване Кийгън Брюър и Мишел Л. Люис от университета Макуори в Австралия правят смелото твърдение, че поне някои глави от ръкописа са за пола, зачеването и женската репродуктивна система – това, което средновековните лекари са наричали „женски тайни“.
Изследователите внимателно са изследвали илюстрациите в книгата и подкрепят своите предположения с това, което средновековните лекари са знаели за анатомията и медицината през 1400 г.
Загадката на ръкописа на Войнич
Предишен анализ на пергамента (животинска кожа), използван за направата на ръкописа, е потвърдил, че той датира от Средновековието, някъде между 1400 и 1440 г. Никой не знае кой точно го е написал, но някои илюстрирани зодиакални символи и знаци предполагат Южна Германия или северноиталиански културен произход.
След като е бил завършен, томът е сменил много собственици. Смята се, че книгата някога е принадлежала на Рудолф II (1576 – 1612), император на Свещената Римска империя, който бил обсебен от алхимията и окултизма. През 1912 г. ръкописът е открит от полски търговец на книги на име Уилфрид Войнич.
Войнич твърди, че Роджър Бейкън - монах и философ от XIII век – е оригиналният автор на ръкописа. Бейкън е бил противоречива фигура. Той се занимавал с всички области на науката, но също и с окултизма, както повечето учени от неговото време. В работа, наречена „Огледалото на алхимията“, Бейкън споменава създаването на еликсир, за който твърди, че може не само да трансмутира метали, но и да удължи живота – философски камък. Оригиналната процедура може да е била скрита в шифрования ръкопис на Войнич.
ОЩЕ: Тайната на Философския камък
Всичко това обаче са само предположения. Някои ентусиасти посочват астролога/алхимик Джон Дий като възможен автор. Други твърдят, че всичко е просто измама, създадена от някой, използвал слабостта на император Рудолф към алхимията. Някои дори смятат, че това е измама, създадена от самия Войнич.
Войнич е бил проницателен колекционер, но и бивш затворник. Той лежал като политически затворник във Варшава и Източен Сибир, избягал и от двете, преди да пристигне в Англия с фалшиви документи. Мнозина обаче се съмняват, че Войнич е фалшифицирал ръкописа, тъй като пергаментът несъмнено е на векове. В момента ръкописът се съхранява в библиотеката на Йейлския университет.
Средновековна цензура?
Yale University Library
Брюър и Люис забелязали, че някои от илюстрациите включват голи жени, държащи предмети, които сочат гениталиите им. Това първоначално наблюдение ги отвело към изследване на късносредновековната гинекология и сексология.
В крайна сметка те открили интересна историческа фигура – баварския лекар Йоханес Хартлиб, живял около времето и мястото, където е направен ръкописът. Публикуваните му трудове споменават растения, магия, астрономия и жени. Той се застъпвал за използването на шифри и тайни азбуки, за да замъгли медицинските знания за контрацепцията и аборта.
Това не означава, че изследователите смятат, че Хартлиб е авторът на ръкописа на Войнич. Вместо това нагласите на Хартлиб – ако наистина са били широко разпространени – служат като културен контекст. Те предлагат рамка, чрез която да се тълкуват мотивите на книжниците на Войнич.
Освен че изучават работата на Хартлиб, изследователите също декодират много шифровани писания от същия период.
„Най-дългият е 21-редов шифър от късносредновековна Северна Италия, който скриваше рецепта с гинекологични употреби, включително аборт“, пише Брюър в публикация в блог за The Conversation.
„Също така открихме много примери за автори, които се самоцензурират, или за читатели, които изтриват или унищожават информация в гинекологични и/или сексологични текстове. Цензорите често скриват само няколко думи, обикновено генитални термини или имена на растения в рецептите, но понякога премахват цели страници или глави.
ОЩЕ: Тайните учения: В търсене на Граала и Философския камък
Един баварски ръкопис включва рецепти за невидимост и магически заклинания за сексуално принуждаване на жени, след което две страници са премахнати. Цензорът пише, че това премахване е извършено „не без причина“.
Древна гинекология
Анализирайки ръкописа на Войнич през призмата на късносредновековните медицински вярвания и обществени норми, изследователите твърдят, че диаграмата на розетите – най-голямата и най-сложната илюстрация на ръкописа – представя женската репродуктивна анатомия.
Илюстрация на розетите. Yale University Library
Преди векове средновековните лекари са смятали, че матката има седем камери, а вагината има два отвора. Да, изминали сме дълъг път. Но въпросът е, че розетите, направени от девет кръга, може да са служили за визуализиране на този вид ранно разбиране на женската вътрешна анатомия.
„Абу Бакр Ал-Рази, персийски лекар, повлиял на европейската медицина от Късното средновековие, пише, че във вагините на девиците съществуват пет малки вени. Виждаме ги да вървят от горния ляв кръг към центъра“, пише Брюър.
Освен това диаграмата, изглежда, включва елементи, които символизират различни репродуктивни теории. Например може да показва взаимодействието на мъжки и женски „сперматозоиди“ – смятани за необходими за зачеването – и влиянието на природните сили като Слънцето върху ембрионалното развитие. Смятало се също, че матката има два рога или шипа, които са представени в горния десен и долния десен кръг на розетите.
ОЩЕ: Изследовател откри кой е продал ръкописа на Войнич на император Рудолф
Въпреки че голяма част от ръкописа на Войнич остава загадка, тази нова интерпретация приканва към по-нататъшно научно изследване и може да проправи пътя за по-задълбочено разбиране на този мистериозен текст.
В други разработки, свързани с Войнич, през 2018 г. изследователите са използвали изкуствен интелект върху шифрования ръкопис и са заключили, че той е написан в кодирана форма на иврит.
Новите открития са публикувани в списанието Social History of Medicine.
