През 1986 г. особена слуз, наподобяваща отрова, се появява на натоварена магистрала във Венецуела, свързваща международното летище „Симон Боливар“ и столицата Каракас. Мистериозната слуз, наречена ла манча негра (La Mancha Negra, или черното петно), започва да се разпространява, превръщайки магистралата в смъртоносен капан за шофьори.
Черната слуз се появява за първи път върху 46-метрово парче асфалт на магистралата и продължава да расте, докато в крайна сметка покрива приблизително 13 километра, а на места достига дебелина от 2,5 сантиметра. Оказало се, че слузта има консистенцията на дъвка. Съобщава се, че през първите пет години от съществуването си Ла Манча Негра е отнела живота на 1800 души, които се опитали да пресекат превзетото от нея платно.
Въпреки че изчезва за кратко и безпричинно през 90-те години, ла манча негра се завръща отново през 2001 г., мистериозна както винаги. Но какво е това вещество и откъде идва? Дори сега ла манча негра си остава загадка и като всяка добра мистерия идва със собствена колекция от конспиративни теории, пише IFLScience.
Откъде идва слузта?
Когато става въпрос за теории около причината за появата на ла манча негра, има няколко любими феновете.
Една от тях гласи, че се дължи на лоша партида асфалт, което би обяснило подобния ѝ на катран вид. Асфалтът съдържа катран, който при нагряване става лепкав, а и една от ключовите характеристики на ла манча негра е чувствителността ѝ към времето – тя расте, когато е горещо и дъждовно, и се свива отново, когато температурата и влажността се понижат.
Друга теория твърди, че слузта е резултат от петролни находища наблизо. Град Каракас се намира близо до пояса на река Ориноко, където има тръбопроводи за транспортиране на петрол до Каракас и други градове на Венецуела. Но д-р Раманан Кришнамурти, професор по химическо и петролно инженерство в университета в Хюстън, казва пред Popular Mechanics, че „обикновено подобно изтичане трябва да бъде в една точка на повреда и няма вероятност да се разпространи на 13 километра“. Продължавайки, той обяснява: „Освен това обикновено тежките масла ще се утаят и няма да се опитват да изтичат на повърхността“.
Д-р Рейналдо Гонзалес, преподавател в университета в Хюстън в катедрата по петролно инженерство, който е бил във Венецуела по време на събитието от 1986 г., също разказва предпочитаната от него теория: „Най-простото възможно обяснение е, че съставките на обработения асфалт се разделят и една от тях „изплува“ на повърхността във вид черно и леко мазно петно по пътищата“.
В друга теория се твърди, че виновни били отпадните води от близките бедняшки квартали, които причинявали химическо разрушаване на асфалта, като се стичали отдолу под пътищата. Други смятат, че причина са изгорели гума или двигателно масло, капещо от автомобили.
Но по-необичайните и може би по-забавни твърдения са, че слузта е преднамерено създадена от хора, работещи за или против правителството на Венецуела.
Участие на правителството
През 80-те години на миналия век, когато слузта се появява за първи път, Венецуела е ръководена от Хайме Лусинчи, чийто мандат е от 1984 до 1989 г., по време на кратко прекъсване между двата мандата на Карлос Андрес Перес. През този период страната е разтърсвана от множество скандали за правителствена корупция и злоупотреби, включващи до голяма степен пари, направени от огромните петролни запаси на Венецуела.
Венецуела има едни от най-големите петролни запаси в света и разговорно е наричана „нефтодържава“ поради зависимостта си от тези находища на нефт и природен газ. Така че, когато цената на петрола започва рязко да пада през 80-те години и подобно на катран вещество започва да изтича от най-натоварената магистрала в столицата, хората започват да стават подозрителни.
Според водещата теория дефектният асфалт е резултат от лошо управлявани правителствени средства, при което са спестени пари чрез използване на нестандартни материали при ремонт и поддръжка на пътища.
По същия начин има спекулации, че както правителството, така и частните компании са прибирали големи печалби чрез многократни неуспешни ремонти на пътя и удължаване на усилията за почистване.
Някои дори били на мнение, че първоначалното петно е било създадено предумишлено, за да саботира Перес и да злепостави правителството му, когато той напуска поста през 1984 г. Въпреки това Перес се завръща през 1989 г., което означава, че теоретизираната мисия на слузта е била неуспешна в очернянето на Перес.
По-късна теория, разпространена от френската информационна агенция Courrier National през 2003 г., припомня твърдения, направени от кмета на Каракас Фреди Бернал през 2001 г., когато слузта се появява за втори път. Той твърди, че наети хора хвърлят торби с отработено масло по магистралата под прикритието на нощта в опит да опетнят репутацията му.
Бернал дори твърди, че пробите съдържали 60 процента спирачна течност и 40 процента използвано масло, което показвало, че веществото е създадено умишлено, но думите му не са доказани и не обясняват първоначалната поява на слузта.
Правителството на Венецуела обаче е похарчило милиони, опитвайки се да проучи състава на слузта, но въпреки наемането на експерти от САЩ, Канада и Европа, техните химически тестове не са успели да потвърдят състава на слузта.
Къде изчезва?
При появата на слузта са полагани усилия тя да се отмие с вода и въздух под налягане, както и да се изстърже лепкавото вещество от повърхността на пътя, но всички опити са напразни.
Дори са направени опити тя да се подсуши чрез изхвърляне на пулверизиран варовик по пътя, но само създава повече проблеми, тъй като прахът от варовика започва да влияе на качеството на въздуха и видимостта в района.
Струпването на автомобили става често срещано явление по натоварения магистрален път, върху който се появяват множество предупредителни знаци в опит да забавят трафика. Местните жители и таксиметровите шофьори избягва да шофират по магистралата и районът е затворен четири нощи в седмицата, докато работниците се опитват временно да възстановят настилката на пътя.
Но въпреки че слузта увеличава броя на автомобилните катастрофи в района, спекулира се дори за общия брой на смъртните случаи, причинени от ла манча негра. Твърди се, че техният брой е 1800 само за първите пет години от съществуването на слузта – което е около един смъртен случай на пътя на ден – и не са дадени данни за последващите смъртни случаи след този период. Много доклади за събитието подчертават липсата на доказателства в подкрепа на тези цифри.
Ла манча негра наистина предизвика смут в страната в продължение на много години, преди внезапно и необяснимо да изчезне през 90-те години. Все още не е напълно ясно какво я е спряло, но се спекулира, че може да са изиграли роля големите кални свлачища през 1999 г., които наложили изграждането на нови пътища.
Ла манча негра обаче се появява за втори път през 2001 г. Но официалните доклади за нейния напредък, изглежда, са спрели в началото на 2000 г., поради което се смята, че ла манча негра най-накрая е достигнала смъртта си и явно не се е завърнала. Как обаче се е случило това, все още е предмет на спор.
