Думата мавзолей в днешно време се определя като „специална сграда за съхранение на тялото на важен човек или на семейство“. Тази дума произлиза от името на Мавзол (сатрап на Персийската империя и владетел на Кария, 377 г. пр.н.е. – 353/352 г. пр.н.е.), за когото е построен първият „мавзолей“. Разположен в съвременен Бодрум, Турция, Мавзолеят на Халикарнас е едно от Седемте чудеса на древния свят. (ВИЖТЕ: Неразказаната истина за Седемте чудеса на света)
Поради това Мавзолеят е една от най-известните структури в древния свят. След Голямата пирамида в Гиза това е най-дълго оцелялото чудо, просъществувало повече от хилядолетие и половина до окончателното му унищожаване, пише Ancient Origins.
Кой е бил Мавзол?
Статуя от пароски мрамор, вероятно на Мавзол, в Британския музей Marie-Lan Nguyen / Wikimedia Commons / Public Domain
Мавзолеят на Халикарнас е построен за Мавзол, втория владетел на Кария от династията на Хекатомнидите (и персийски сатрап), починал през 353 г. пр.н.е. Като човек, който преосновава Халикарнас, Мавзол има право да получи култови почести и гробница на централния площад на своя град, в съответствие с гръцкия обичай. Лицето, отговорно за този проект, е скърбящата вдовица на Мавсол, Артемизия II, която между другото е и негова сестра.
„Артемизия се готви да изпие праха на съпруга си Мавзол“ (ок. 1530 г., приписвано на Франческо Фурини) Public Domain
Кой е проектирал Мавзолея в Халикарнас?
Твърди се, че дизайнът на Мавзолея е вдъхновен от паметника на Нереида от IV век пр.н.е. на ликийския Ксантос, макар и в много по-голям мащаб. Твърди се, че гръцките архитекти Сатирос и Питеос били поканени от Артемизия да проектират цялостната форма на Мавзолея, докато скулпторите Бираксис, Леохарис, Тимотей и Скопас от Парос отговаряли за декорациите на паметника. Върху тях работили стотици други работници и занаятчии. Крайният резултат е чудо, изградено в стиловете на три различни култури – гръцка, ликийска и египетска.
iStock
Може би за максимална видимост Мавзолеят бил построен на върха на хълм с изглед към града. Първоначално била изградена каменна платформа, оградена с двор. До върха на тази платформа се стигало по стълби, от двете страни на която имало каменни лъвове. Покрай външните стени на двора имало статуи на различни богове и богини, а каменни воини били поставени на всеки ъгъл. В центъра на платформата се намирал самият Мавзолей. Сградата била покрита с бял проконезийски мрамор, което ѝ придавало прекрасен вид.
Първата 1/3 от Мавзолея била квадратен, стесняващ се блок, покрит с релефни скулптури. Тези релефи включвали стандартни изображения от гръцкия репертоар, включително Кентавромахията (битката между лапитите и кентаврите) и Амазономахията (битката между гърците и амазонките). Следващата 1/3 от паметника се състояла от 36 колони в йонийски стил. Между всяка колона имало статуя, а зад колоните бил изграден солиден блок, който да понесе тежестта на покрива на конструкцията. Този покрив, който покривал последната 1/3 от сградата, представлявал стъпаловидна пирамида с 24 нива, увенчана със скулптура на Мавзол и Артемизия, яздещи колесница с четири коня.
Гениалният дизайн на Мавзолея в Халикарнас
Изграждането на Мавзолея е забележително инженерно и занаятчийско постижение. Говори се, че гръцкият архитект Питеос, който участвал в дизайна, е включил различни иновативни архитектурни елементи в структурата. Една забележителна характеристика било използването на оптични илюзии за създаване на усещане за величие и великолепие.
Мавзолеят на Халикарнас бил само грандиозна гробница, но и великолепно произведение на изкуството, което демонстрирало уменията и майсторството на древния свят. Дизайнът му, включващ елементи от различни култури, и огромният му размер го правят една от най-впечатляващите структури на своето време.
Разрушаване на Мавзолея
Докато завладяването на Александър Велики няколко десетилетия по-късно довежда до края на династията на Хекатомнидите, Мавзолеят надживява династията с повече от хилядолетие. През XIII век поредица от земетресения разрушават колоните и разбиват каменната колесница на земята. До началото на XV век само основата на структурата била разпознаваема.
Към края на същия век и отново през 1522 г., след слухове за турско нашествие, рицарите на св. Йоан използват камъните от Мавзолея, за да укрепят стените на своя замък в Бодрум. Освен това голяма част от останалите скулптури са смлени на вар за гипс, въпреки че някои от най-добрите творби са спасени и поставени в замъка на Бодрум. Няколко от тези статуи по-късно са придобити от британския посланик за Британския музей.
Мавзолеят в Халикарнас днес
Местоположението на Мавзолея впоследствие е изгубено и е преоткрито едва през XIX век от Чарлз Томас Нютън, който работи за Британския музей. Нютън постига успех в мисията си и успява да открие някои стени, стълбище и три от ъглите на основата. Той открива също секции от релефи, които украсяват стената на сградата, части от стъпаловиден покрив, счупено колело на колесница от скулптурата на покрива и две статуи, за които се смята, че са били в тази колесница. След това тези предмети били отнесени в Лондон, където все още са изложени в Британския музей, въпреки че турските власти се стремят да си ги върнат. Те са последните останки от някога грандиозния паметник, предизвиквал страхопочитание в древния свят.
Руините на Мавзолея в Халикарнас FollowingHadrian / CC BY-SA 4.0
През 2017 г. е обявено, че Мавзолеят на Халикарнас ще бъде възроден от датския проект Халикарнасос. Въпреки че все още няма дати за възстановяването на Мавзолея, когато древната структура бъде възстановена, поне две от древните чудеса на света ще бъдат достъпни за посещение.
Междувременно Министерството на културата и туризма на Турция задейства планове за създаване на музей на открито на мястото и стартира тази инициатива на 14 юли 2018 г.
