Изследователи, екипирани с фенери и защитни костюми, се надпреварват да разплитат ноктите и крилата на прилепите, уловени в голяма мрежа във филипинската провинция Лагуна, пише „Джерусалем Поуст”, цитиран от БГНЕС.
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Дребните животни се поставят внимателно в платнени торбички, за да бъдат по-късно извадени, измерени, почистени, регистрирани, да се съберат проби от слюнка и фекалии за анализ, след което да бъдат върнати обратно в природата.
Изследователите, които се определят като "ловци на вируси", имат за задача да уловят хиляди прилепи, за да разработят симулационен модел, който да помогне на света да избегне пандемия, подобна на COVID-19.
Финансираният от Япония модел ще бъде разработен през следващите три години от университета Лос Банос във Филипините. Учените се надяват с помощта на прилепите да се справят с прогнозирането на динамиката на коронавирус чрез анализиране на фактори като климат, температура и лекота на разпространение върху хората.
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
"Това, което се опитваме да установим, са други щамове на коронавирус, които имат потенциал да се прехвърлят върху хора", каза екологът Филип Алвиола, който повече от десетилетие изследва вирусите на прилепите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Ако познаваме самия вирус и знаем откъде е дошъл, ще знаем как да го изолираме географски, твърди ученият.
Гостоприемници като прилепите обикновено не показват симптоми на патогените, въпреки че те могат да бъдат унищожителни, ако се предадат на хора или други животни.
Смъртоносните вируси, произхождащи от прилепите, включват ебола и други коронавируси като Тежък остър респираторен синдром (SARS) и Близкоизточен респираторен синдром (MERS).
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
По-тясното взаимодействие на хората с дивата природа означава, че рискът от предаване на болестта сега е по-висок, смятат учените.
Според тях, когато разполагат с изходни данни за естеството и появата на потенциално зоонозния вирус при прилепите, може да бъдат подсказани и възможни огнища на заразяване.
