Лятното слънцестоене се пада на 20 или 21 юни всяка година в Северното полукълбо. Защо този ден е най-дългият ден в годината, с най-много часове дневна светлина, разказва Live Science.
Лятното слънцестоене възвестява началото на астрономическото лято в Северното полукълбо и отбелязва деня с най-много дневна светлина в годината. Но каква е науката зад най-дългия ден и най-късата нощ?
Двете слънцестоенета и двете равноденствия са маркери на сезоните, причината за които е това, че земната ос е наклонена на 23,5 градуса спрямо орбитата на Земята около Слънцето. Този наклон означава, че различни части на Земята получават слънчева светлина за различни периоди от време в зависимост от годишното време. На лятното слънцестоене Северното полукълбо е наклонено към Слънцето и получава пълния блясък на слънчевите лъчи – което означава, че това е най-дългият ден в годината.
На Северния полюс Слънцето буквално не залязва на лятното слънцестоене. Точно обратното е вярно в Южното полукълбо, което преживява зимното си слънцестоене в същия ден; на Южния полюс Слънцето няма да изгрее.
През 2023 г. лятното слънцестоене ще настъпи в 14:57 ч. GMT на 21 юни, според timeanddate.com. Ето всичко, което трябва да знаете за най-дългия ден в годината в Северното полукълбо.
Какво се случва със Слънцето на лятното слънцестоене?
На лятното слънцестоене има повече часове слънчева светлина, колкото по̀ на север отивате в Северното полукълбо. Хората в това полукълбо може да забележат, че Слънцето е много високо в небето по обяд.
На равноденствията – двата дни в годината, когато двете полукълба получават еднакво количество дневна и нощна светлина – на обяд Слънцето се появява точно над главата, на 90 градуса над Eкватора. Но в Северното полукълбо при лятното слънцестоене обедното слънце се намира на по-висока географска ширина: Тропикът на Рака, който се намира на около 23,5 градуса северно от екватора и минава през Алжир, Нигер, Либия, Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Оман, Индия, Бангладеш, Мианмар, Китай, Тайван, Мексико, Бахамите, Мавритания и Мали. Тропикът на Рака е най-северната географска ширина, на която Слънцето може да се появи точно над главата ви по обяд.
Защо датата на лятното слънцестоене не е винаги една и съща?
Всяка година лятното слънцестоене в Северното полукълбо се пада на един от двата дни: 20 или 21 юни. В Южното полукълбо лятното слънцестоене се случва на 21 или 22 декември.
Датата варира, тъй като Григорианският календар има 365 дни, като през февруари на всеки четири години се добавя допълнителен високосен ден. В действителност Земята обикаля около Слънцето за 365,25 дни, уточнява НАСА. Поради това несъответствие слънцестоенето невинаги е в един и същи ден.
Някои части на Северното полукълбо стават толкова горещи през лятото, че може да си помислите, че Земята се е приближила до Слънцето. Всъщност обаче е точно обратното: Земята е най-отдалечена от Слънцето, когато в Северното полукълбо е лято.
Средно Земята отстои на около 150 милиона километра от Слънцето. Нашата планета обаче ще бъде най-далече от нашата звезда (афелий) на 6 юли 2023 г., когато ще се намира на 152 093 251 км от Слънцето. Това е около две седмици след юнското слънцестоене.
По същия начин Земята ще бъде най-близо до Слънцето (перихелий) на 2 януари 2024 г. – две седмици след декемврийското слънцестоене – когато ще бъде на 147 100 632 км от нашата звезда.
Колко трае лятото?
Има две определения и дати за всеки сезон: астрономически и метеорологични.
Астрономически – т.е. определено от слънцестоенето и равноденствието – лятото в Северното полукълбо започва на лятното слънцестоене и завършва на есенното равноденствие. И така, лятото в Северното полукълбо продължава от 20 или 21 юни до 21, 22, 23 или 24 септември.
Сезоните обаче не траят еднакъв брой дни, тъй като скоростта на Земята варира, докато се движи около Слънцето по елипсовидна орбита. Лятото продължава средно 93,6 дни в Северното полукълбо и средно 89 дни в Южното полукълбо.
Метеорологичното лято в Северното полукълбо продължава от 1 юни до 31 август според Метеорологичната служба на Великобритания. Използвайки това определение, зимата продължава точно три месеца, както и всички сезони.
Какво означава „слънцестоене“?
„Слънцестоене“ означава „слънцето стои неподвижно“. Това е така, защото изгревът на слънцестоенето е най-далече на североизток, а залезът е най-далече на северозапад в годината. Няколко дни преди и след слънцестоенето Слънцето също изглежда близо до тези най-отдалечени точки, преди бавно да се отклони обратно, за да изгрее и залезе на изток при следващото равноденствие.
Защо лятното слънцестоене не е най-горещият ден?
Ако има толкова много слънчева светлина в Северното полукълбо по време на лятното слънцестоене, защо това не е най-горещият ден в годината?
Това е така, защото е необходимо време, за да се нагреят земята и водата на Земята, известно още като сезонно закъснение. Сезонното закъснение се причинява от водата на Земята, която покрива около 70% от повърхността на планетата и поглъща голяма част от топлината, което означава, че е необходимо повече време, за да се загрее земята.
След лятното слънцестоене дните в Северното полукълбо започват да стават по-къси. Северните средни ширини се къпят в около 15 часа дневна светлина през седмиците след лятното слънцестоене, в сравнение с около 9 часа дневна слънчева светлина около зимното слънцестоене. Освен това Северното полукълбо все още е наклонено към Слънцето, което го прави топло.
Празници на лятното слънцестоене
Най-известният праисторически обект, който се свързва със слънцестоенето, е Стоунхендж в Англия. Когато Слънцето изгрява в най-дългия ден от годината, слънчевите лъчи се изравняват с камъка „Петата“ на Стоунхендж. Моментът се предава на живо в официалния YouTube канал на English Heritage.
От Сфинкса в Гиза, Египет изглежда, че слънцето залязва между пирамидите на Хефрен и Хуфу на лятното слънцестоене.
В България, разбира се, свързваме лятното слънцестоене с Еньовден – най-магичния ден в годината. В древния български календар – признат за най-точния в света от ЮНЕСКО – Еньовден е противопоставен на Еднажден, който бележи зимното слънцестоене. Еднажден е бил началото на Новата година за прабългарите и е бил смятан за нулев ден (както и зимното слънцестоене). На високосна година пък не се отчитал Еньовден и така годината винаги имала 364 дни, а всяка дата във всеки месец винаги се падала в един и същи ден. Гениално и просто, нали?
Вижте какви са още българските обичаи за Еньовден.
