Учени са провели мащабно изследване на материали от Маяпан, най-голямата политическа столица на маите от посткласическия период. Изследователите открили, че докато валежите в региона са били на достатъчно ниво, населението на града е продължавало да расте. Но продължителните суши довели до увеличаване на социалното напрежение и насилие.
В крайна сметка Маяпан е изоставен в средата на XV век. Изследователите са открили масов гроб на представители на династията Коком, които са били убити в резултат на въстание около 1441 г. Това се съобщава в статия, публикувана в списание Nature Communications.
На границата на I и II хилядолетие от нашата ера настъпва кризата на класическото общество на маите. Много територии практически са обезлюдени, държавните обединения се разпадат, много градове изчезват, социалната структура и икономиката се сриват. Редица учени виждат изменението на климата като причина за този процес, докато други защитават идеята, че виновни са вътрешните структурни проблеми в обществото на маите.
В началния етап на посткласическия период, около втората половина на X – средата на XI век, процъфтява градът Чичен Ица, който контролира по-голямата част от Северен Юкатан. Скоро обаче той и няколко други града западат и Маяпан установява господство над полуострова в края на XII век.
Маяпан е най-голямата политическа столица на маите от посткласическия период. Тя е била обитавана от около 1100 до 1450 г. и по размери е превишавала всеки град, разположен в низините на маите в Белиз, Гватемала и Мексико, действайки като център на политически, икономически и религиозен живот. От втората половина на XIII век Маяпан е управляван от династията Коком, чиято власт до голяма степен се основава на контрол върху търговията с други региони. Но през 1441 г. Коком са свалени от власт в резултат на въстание, водено от династията Шиу, а Юкатан в резултат е разделен на държави, които са във война помежду си, но са тясно свързани чрез търговия. Днес от Маяпан са останали само руини. Археолозите са открили в него останки от градска стена, няколко хиляди сгради, включително монументални храмове, свещено сеноте (естествен кладенец), множество предмети на изкуството, погребения и други неща, свързани с цивилизацията на маите.
Карта на Маяпан. Douglas Kennett et al. / Nature Communications, 2022
Дъглас Кенет от Калифорнийския университет в Санта Барбара, съвместно с колеги от Австралия, Обединеното кралство, Германия, Канада, Мексико и САЩ, е обединил археологически, исторически, остеологични и палеоклиматични данни, за да провери връзката между изменението на климата, гражданските конфликти и политическия колапс на Маяпан през XIV – XV век. Учените също така провели радиовъглероден анализ на 205 човешки останки, за да потвърдят или опровергаят информацията от писмени източници за редица значими събития в историята на Маяпан, записани с помощта на календара на маите: от периода на „терора и войната“ (1302 – 1323) до убийството на представители на династията Коком (1440 – 1461), както и политическия упадък и изоставянето на града (след 1450 г.).
За да изяснят климатичните условия, в които са живели маите през изследвания период, учените са направили анализ на стабилни кислородни изотопи в спелеотеми, а също така са изследвали промените в нивото на соленост на водата в малко езеро, разположено на около 27 километра от Маяпан. В резултат учените установили, че около 1100 – 1340 г. в региона са падали достатъчно количество валежи. Това било придружено от нарастване на населението, което достигнало своя пик около 1200 – 1350 г., след което населението започнало да намалява, достигайки минимално ниво около 1450 г. Такъв извод се потвърждава и от писмени източници.
Радиовъглероден анализ на останките от масов гроб, разкопан в близост до храма, показал, че 25-те души са починали около 1302 – 1362 г. На три от тях учените открили посмъртни черепно-мозъчни травми, порязвания по костите, сочещи разчленяване и умишлено оскверняване. Според изследователите това погребение може да съответства на исторически свидетелства за конфликтите в Юкатан (вероятно това са принесени в жертва военнопленници).
Друг тип масови гробове представляват два обекта от 1360 – 1400 г., разкопани в близост до церемониалните съоръжения, съдържащи осквернени човешки останки с ритуална керамика. Редица останки показват, че хората са умрели от насилствена смърт (рани с каменни ножове в различни части на скелета), освен това някои от останките били разчленени и изгорени. Според учените това е в съответствие с историческите данни за борбата в управляващите групировки. Забележително е, че това събитие е съвпаднало с голяма суша в Централно Мексико. Историческите свидетелства за масовите убийства в Маяпан също са в съответствие с данни за намаляване на числеността на населението и строителството на архитектурни обекти.
Друг масов гроб е открит в близост до храма Кукулкан. Учените предполагат, че това може да са представители на династията Коком, убити от Шиу. Черепите и костите принадлежали на поне девет индивиди, седем от които били деца. Върху два от скелетите учените открили следи от прободни рани. Според радиовъглеродния анализ това събитие се е случило между 1440 – 1460 г. Освен това палеогенетичният анализ потвърдил, че останките са генетично близки един до друг по майчина линия.
Изследователите заключават, че съкращаването на населението в Маяпан съвпада с период на екстремна суша (около 1350 – 1430 г.). В резултат на това последвал глад, търговията била нарушена и Маяпан в крайна сметка бил изоставен, а жителите му основали множество малки държави по целия Юкатан. Учените също са стигнали до извода, че продължителните трудности, предизвикани от изменението на климата, са довели до социално напрежение, подклаждано от политическите дейци. Това в крайна сметка неведнъж водило до ръст на насилието. Освен това те потвърждават писмените данни за упадъка на този град между 1441 – 1461 г.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Археолози откриха изгубен 1500-годишен град "Духът на човека" на маите (ВИДЕО)
