Французите често са упреквани, че са големи киселяци. Те обаче не са сами - американците и британците също са родени да бъдат сърдити и нещастни, докато на другия полюс се намират генетично щастливите датчани, пише в. "Дейли експрес", позовавайки се на резултатите от изследване на британски специалист.
Стабилни икономика и правителство, благосъстояние, ласкави слънчеви лъчи - никой от тези фактори не е от значение, когато човек е генетично програмиран да бъде нещастен. Такъв е случаят с американците и британците, а ако това може да е някаква утеха за тях - още по-зле са французите.
И всичко се дължи на ген, регулиращ нивата на "щастливия" хормон серотонин в мозъка. Професор Андрю Осуалд от университета на Уоруик е посветил голяма част от академичната си кариера на изследването какво прави хората щастливи. Проучванията му показват, че колкото и стабилно да е положението на дадена нация, населението й, дори и да се къпе постоянно в слънчеви лъчи или да живее до 100 години, е безсилно срещу гените.
Нароченият за отговорен за вроденото щастие или нещастие на хората ген регулира нивата на серотонина в мозъка. Колкото по-къс е той, толкова по-ниски са нивата на хормона, което може да доведе до депресия. За вродено нещастие на французите, тъй като именно те са европейците с една от най-късите му форми. Същото важи за американците и британците.
На другия полюс са жителите на Дания - притежатели на най-дългата форма на гена в сравнение с която и да е друга от изследваните 131 страни. Дори когато емигрират в САЩ, датчаните носят вроденото щастие със себе си. Холандците също са генетично програмирани щастливци.
