През 2001 г. американският президент Джордж У. Буш се среща с руския президент Владимир Путин и прави изявление, за което по-късно ще съжалява.
„Погледнах го в очите. Намерих го за много прям и достоен за доверие – казва тогава Буш. – Успях да усетя душата му.“
Бившият служител на КГБ и руски диктатор започна война в Украйна през 2022 г., която доведе до десетки хиляди цивилни жертви, включително деца. Това е третата война, в която Путин участва, откакто е на власт, след нахлуванията в Чечня и Грузия. В момента Путин вероятно е един от най-ненавижданите хора в света, но по някакъв начин той успя не само да заблуди президента на САЩ, но и множество други държавни глави и опитни дипломати.
Може би тези могъщи политици са направили същата грешка, която много от нас са правили и продължават да правят: да мислят, че могат да съдят за книгата по корицата.
Попитайте повечето хора дали могат да разберат дали даден човек заслужава доверие само като погледнат лицето му и те вероятно ще отговорят с уверено „да“. Уви, това е заблуда според изводите на ново изследване, установило, че хората всъщност са доста зле в преценката за доверие, когато чертите на лицето на човек са единствената налична информация.
Политологът Рик Уилсън от университета Райс и икономистът от Texas A&M Катрин Екел поканили доброволци да разгледат снимки на други хора, които са участвали в предишни изследвания, включващи вземането на решения в експериментални игри на доверие. Някои от тези решения се съобразявали с някои произволни правила, определени от експериментите, докато други решения включвали измама.
Доброволците трябвало да отгатнат нивото на надеждност на хората, изобразени на снимките, и да спечелят парична награда, ако отгатнат правилно. Но дори и с финансовия стимул те не успели да отгатнат с по-голяма точност от случаен шанс кой човек се е държал по заслужаващ доверие начин в експерименталната среда.
„Резултатите показват, че субектите имат малка способност да отгатват точно довереното и благонадеждното поведение на другите. Съществува значителна разнородност в точността на предположенията и грешките в предположенията са систематично свързани с наблюдаваните характеристики на снимките“, пишат авторите в своето изследване.
Грешните съждения не били случайни. Появил се модел, при който участниците били повлияни от различни стереотипи, базирани на черти на лицето, които виждали на снимките, включително пол, цвят на кожата и привлекателност.
„Резултатите ни разкриха, че хората се самозалъгват, когато си мислят, че могат да предскажат надеждността само въз основа на външния вид“, казва Уилсън.
Но въпреки разкритията на учените все още е трудно да не попаднете в този капан. Изследване от 2014 г. от Департамента по психология на Нюйоркския университет е установило, че мозъците ни незабавно преценяват надеждността на лицето на непознат, дори когато не можем съзнателно да го видим, потвърждавайки предишни изследвания, показващи, че ние формираме спонтанни преценки за другите хора, които могат да бъдат до голяма степен извън осъзнаването.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Ядреното унищожение тиктака: остават 90 секунди
