Ефикасността на ваксината не показва колко процента от ваксинираните са предпазени, а колко по-нисък е рискът от заразяване при вече ваксинираните, в сравнение с неваксинираните. Затова има и контролни групи. Това обяснява на профила си във Facebook Димитър Фердинанов – студент по авиокосмическо инженерство в Бирмингам, който стана изключително популярен с видеото си в Youtube, посветено на ваксините срещу COVID-19.
"Нека разгледаме примерно ваксината на Модерна, която има ефикасност при предпазване от симптоматично заболяване около 94%. Това не означава, че 94 души на всеки 100 са предпазени. Ефикасността се пресмята като съотношение между разликата в случаите в двете групи - брой случаи в групата на ваксинираните и броя случаи в контролната група. Ваксинираните са с 94% по-нисък риск от симптоматично заболяване, като данните показват, че 14 дни след ваксинацията във Фаза 3 в контролната (плацебо) група има 185 заразени, а при ваксинираните – едва 11 души. Така ефикасността е (185-11)/185×100 = 174/185×100 = 94%", уточнява Димитър Фердинанов
Той сравнява данните за Moderna с тези от фаза 3 на изпитанията на ваксината на Pfizer/BioNTech (Комирнати). Там седем дни след втората доза в контролната (плацебо) група има 162 заразени, а в експерименталната – 8 души. "Ефикасност: (162-8)/162×100 = 154/162×100 = 95%", пише младият специалист.
"Ако желаем да пресметнем какъв процент от ваксинираните са предпазени, то тогава трябва да поставим всички ваксинирани в еднаква среда, с еднакъв риск от заразяване, което е на практика невъзможно. Изчислението за заболелите ваксинирани като процент от всички ваксинирани иначе би изглеждало така: За Moderna: 11/14134 (брой ваксинирани участници)×100 = 0.07%, а за Pfizer/BioNTech: 8/18198 (брой ваксинирани участници)×100 = 0.04%", пише Фердинанов. Той обяснява, че това на практика не дава информация за постигнатото от ваксината. Тези данни трябва да се съпоставят с контролната група и при съпоставянето получаваме ефикасност.
Димитър Фердинанов разглежда успеваемостта и при векторните ваксини. "Ефикасността при тях се пресмята по същия начин. За разлика от проучванията на ваксините на Moderna и Pfizer/BioNTech, които тестват само участниците със симптоми, при ваксината на Oxford/AstraZeneca са тествани абсолютно всички участващи (в няколко различни проучвания). Там (бел. ред. - при едно от проучванията, за което се разшумя много, защото беше приложена непълна първа доза - на 3000 души беше дадена половин първа доза и 4 седмици по-късно пълна втора доза, а от AstaZeneca по-късно казаха, че това е предварително изследване) заболеваемостта 14 дни след втората доза (бел. ред. - при непълна първа доза), според данните от британското проучване, е, че в контролната група са се заразили 30 души, а в експерименталната – 3 души. "Ефикасността е: 27/30×100 = 90%, а заболеваемостта сред ваксинираните: 3/1367 (0,2%)", изчислява Фердинанов.
При прилагането на две стандартни дози в контролната група има 38 заразени, а в експерименталната – 15 души, което прави ефикасност: 23/38×100 = 60,5%. Заболеваемостта сред ваксинираните пък е: 15/2377 (0,6%). При бразилското проучване с две стандартни дози в плацебо групата са регистрирани 33 души с COVID-19, а в експерименталната – 12 души или ефикасност: 21/33×100 = 64%, а заболеваемостта сред ваксинираните е 12/2063 (0,6%) Обединеният анализ показва, че от всички контролни (плацебо) групи има 101 заразени, а от експерименталните – 30 души. Така ефикасността е 71/101×100 = 70,4%, а заболеваемостта сред ваксинираните: 30/5807 (0,5%)
Димитър Фердинанов представя и анализ на наскоро публикуваните резултати за ефикасността при по-дълъг период между двете дози (12+ седмици) за две стандартни дози. Там заболеваемостта в контролната (плацебо) група е 45 души, а в експерименталната – 8. "Така ефикасността възлиза на 37/45×100 = 82%, а заболеваемостта сред ваксинираните е 8/1293 или 0,6 на сто", уточнява младежът.
Според него по-ниският брой участници води и до висока граница на възможната грешка. "Скоро се очакват резултатите от масовото ваксиниране с AstraZeneca във Великобритания, от които ще разберем по-точна ефикасност. По-малкият брой участници дава на учените възможност да следят контактите на ваксинираните, заедно със самите ваксинирани. Затова знаем, че Oxford/AstraZeneca съществено забавя предаването на вируса. Възможността за тестване на всички участници, не само на хората със симптоми, беше голям плюс при събирането на важни данни, върху които да се вземат ключови решения“, категоричен е Димитър Фердинанов.
Още: Първи сериозни данни от Израел за ваксината срещу коронавирус на Pfizer: имунитет и хоспитализации
