Многото слоеве на Земята са скрити от погледа. Но какво ще стане, ако можем да минем през центъра на планетата до другата страна? Какви екстремни сили и температури бихме срещнали дълбоко в планетата?
Въпреки че сондирането през Земята остава научна фантастика, учените имат някои идеи за това какво може да се случи въз основа на опита от други сондажни проекти. Диаметърът на Земята е 12 756 километра, така че пробиването през целия диаметър на планетата ще изисква огромен сондаж и десетилетия работа.
ОЩЕ: Къде бихте попаднали, ако копаете до другия край на Земята?
Първият слой, през който трябва да се пробие, е кората, която е с дебелина около 100 км според U.S. Geological Survey. Атмосферното налягане ще се повиши, докато свредлото пътува по-навътре. Всеки 3 метра скала се равняват на около 1 атмосферно налягане, налягането на морското равнище, казва Дъг Уилсън, геофизик изследовател в Калифорнийския университет в Санта Барбара, пред Live Science. „Това се натрупва много бързо, когато говорим за много километри“, пояснява той.
Най-дълбоката дупка, създадена от човека днес, е Колският свръхдълбок сондаж в Русия – 12,2 км. На дъното му налягането е 4000 пъти по-голямо от това на морското равнище. На учените са били необходими близо 20 години, за да достигнат тази дълбочина, според World Atlas. И това все още е на над 50 мили (80 км) разстояние от следващия слой, мантията, според данните за земния слой от USGS. Мантията е дебел 1740 мили (2800 км) слой от тъмна, плътна скала, която задвижва тектониката на плочите.
Границата между мантията и ядрото се нарича „Мохо“ (съкратено от „Граница на Мохоровичич“). Учените за първи път се опитали да копаят тук в дълбокото морско дъно през 50-те и 60-те години на миналия век с проекта Mohole, но те били неуспешни.
Дупката, направена в стремежа да се пробие планетата, ще се провали, освен ако не изпомпваме непрекъснато сондажната течност в дупката. При дълбоководно сондиране и сондиране на нефтени кладенци тази течност е смес от кал, която включва тежки минерали, като барий. Теглото на течността уравновесява налягането в дупката с налягането на околната скала и предотвратява срутването на дупката, обяснява Уилсън.
Сондажната течност изпълнява две допълнителни роли: тя почиства свредлото, за да предотврати натрупването на пясък и чакъл в машината и помага за понижаване на температурата, въпреки че би станало почти невъзможно да се поддържа свредлото охладено в най-вътрешните слоеве на Земята.
Например температурата в мантията е изпепеляващите 1410 градуса по Целзий. Стоманата ще се стопи, така че това свредло ще трябва да бъде направено от скъпа специализирана сплав, като титаниева.
След като премине през мантията, свредлото най-накрая ще достигне ядрото на Земята на около 2896 км дълбочина. Външното ядро се състои предимно от течно желязо и никел и е изключително горещо, с температури, вариращи от 4000 до 5000 градуса Целзий, според Калифорнийската академия на науките. Пробиването на тази гореща разтопена желязо-никелова сплав би било особено трудно.
„Това би причинило цяла поредица от проблеми“, казва Деймън Тийгъл, професор по геохимия в Университета на Саутхемптън, Великобритания. Огненото външно ядро вероятно би разтопило свредлото, освен ако не се изпомпва студена вода.
След това, след 5000 км, свредлото ще достигне вътрешното ядро, където налягането е толкова интензивно, че въпреки горещите температури сърцевината от никел и желязо остава твърда. „Наистина ще бъдете под неописуем натиск“, казва Тийгъл – около 350 гигапаскала, или 350 милиона пъти атмосферното налягане.
ОЩЕ: Ако пробием дупка през Земята и скочим в нея, ще излезем ли от другия край на света?
През цялото това време свредлото ще бъде дърпано надолу към ядрото от земната гравитация. В центъра на ядрото гравитацията би била подобна на тази в орбита – на практика безтегловност. Това е така, защото привличането на земната маса ще бъде еднакво във всички посоки, каза Уилсън.
След това, докато свредлото продължава към другата страна на планетата, силата на гравитацията ще се превключи спрямо позицията на свредлото, като ефективно го тегли отново „надолу“ към ядрото. Свредлото ще трябва да работи срещу гравитацията, докато се избутва „нагоре“ към повърхността, обратно през външното ядро, мантията и кората.
Ако всички тези препятствия бъдат преодолени, най-големият проблем, след като стигнете до средната точка, ще бъде, че все още ще ви остава да извървите „дълъг път“, за да стигнете до другата страна, казва Тийгъл.
