Двадесетминутно видео е най-подробното и пълното свидетелство от наблюденията на начина, по който животните оплакват свой починал събрат.
При починалото от респираторно заболяване шимпанзе идват неговите приятели и дълго седят в тишина, понякога докосвайки го с пръсти.
Доскоро се смяташе, че желанието да оплакват починалите е една от особеностите на човека и че това отличава нашия вид от другите животни. След това било доказано, че някои животни също разбират какво е смъртта и изпитват особени емоции при вида на мъртвото тяло на свой побратим.
Известно е, че такова поведение е характерно за слоновете и враните. Но за особеностите на начина, по който животните възприемат смъртта на себеподобни, до днес е известно много малко.
Съществуват много описания на майки шимпанзета, които трудно се разделят с тялото на загиналото си малко, но почти няма източници на информация за това, как реагират на смъртта другите членове на групата, а при шимпанзетата приживе се установява сложна система от социални връзки, не само роднински.
Наскоро изследователите на шимпанзетата в резервата Шимфунши в Замбия са успели да заснемат поведението на маймуните след смъртта на член на тяхното общество.
Шимпанзето Томас девет години е живяло в група от 43 маймуни. През живота си Томас завързал много връзки в групата – осиротял на пет години, той силно се сприятелил с възрастен самец на име Пан, който му станал осиновител.
Пан се връща към тялото на Томас няколко пъти и при необходимост го защитава от нападения. Другите членове на групата също посещават тялото на Томас. Те дълго седят наоколо и не посягат към лакомствата, които им предлагат служителите на резервата.
"Те никога не се държат така в други ситуации", коментира приматологът д-р Ван Леувен пред ВВС.
22 маймуни посетили тялото на починалия си другар. Девет от тях леко се докоснали до тялото на Томас, а една самка след това докоснала собствените си устни.
В даден момент на видеото се появява една от главните самки на групата, на име Виолет. Тя се приближава до тялото на Томас и го удря. "Такова поведение е обяснимо – тя е можела да направи това, когато той е бил жив. Възможно е да е проверявала дали той е способен да реагира – коментира д-р Леувен. – А поведението на осиновителя на Томас – Пан – по-сложно може да се обясни – честите му визити към тялото, начина, по който пъди друг самец, опитващ се да премести тялото – а Пан не е алфа-самецът в тази група – всичко това е необичайно и невероятно."
Друга маймуна, женската Ноел, чисти зъбите на загиналия – поведение, което изключително рядко се наблюдава при шимпанзетата. Тя извършвала това с лакомство, което ѝ предложили служителите на резервата.
Пълният текст на изследването е публикуван в изданието American Journal of Primatology.
