Съвременните компютърни джаджи отдавна изместиха химикалките и моливите. Обикновения книжен тефтер, обаче, може да донесе много повече полза на мозъка. Ето няколко факта, които доказват, че да пишеш на ръка е наистина полезно.
1. По-добре запомняме информацията
В процеса на писане се задейства особена зона в мозъка, т.нар. ретикуларна активираща система. Тя действа като филтър - блокира обработката на страничната информация. Изписвайки буквите с химикалка или молив на хартията, ние се съсредоточаваме по-добре и караме мозъка да се отнесем внимателно към това, което пишем. Вирджиния Бергингер, психолог от университета във Вашингтон обяснява разликата между химикалката и клавиатурата: „Вие извършвате повече движения, тъй като всяка буква има своите елементи, а работата на компютъра е монотонна – всеки път трябва просто да натиснеш клавиша.” Освен това занятията с калиграфия помагат в борбата с дисклексията, пише още сп. Psychologies.
2. Подобряваме речта си
Много известни писатели (Труман Капоти, Уди Алън, Сюзън Зонтаг) предпочитали да пишат романите и пиесите си на ръка, дори когато колегите им вече били на клавиатурата. Напр., Капоти признавал, че започвайки работа над нов роман, винаги правел записките си на ръка и едва след това препечатвал текста на машина. През 2009 г.психолозите от университета във Вашингтон установили, че учениците, които пишели есетата си на ръка, текстът бил по-богат и разнообразен, те използвали по-сложни изрази и се справяли със задачата по-бързо от връстниците си, които пишели на компютър.
3. По-лесно се съсредоточаваме
Работата на компютъра претоварва сензорната ни система. Мигането на екрана, движението на курсора, съблазънта от достъпността до всяка друга информация – всичко това притъпява способността за творчество. Когато пред нас е белият лист и химикалката, мозъкът не получава допълнителна стимулация и съсредоточава ресурсите си към конкретната задача.
4. Премахва стреса
Навикът да се записват преживяванията и мислите на хартия позволява да бъде понижена остротата им. Натали Роджърс, автор на методиката на експресивната психотерапия, разглеждала записките в дневниците, като важен метод за самоизразяване и събуждане на творческата енергия. Когато по-често пишем на ръка – по-често изразяваме своята индивидуалност. Тя се изразява във формата на буквите, почерка, разположението на текста на страницата. „Вие рисувате драсканици, когато говорите по телефона и намирате това занимание за успокояващо. Започвате да си водите дневник и установявате, че докато пишете преживяванията и представите ви се променят. Може би записвате мечтите си и търсите в тези записи някакви знаци и символи.”, казва Роджърс.
5. Мозъкът остава млад по-дълго време
В процеса на писане задействаме различни мозъчни зони, свързани с мисленето, езика и работната памет. Ако от време на време ни се налага да пишем на ръка, мозъкът получава допълнителна тренировка. Психолозите вече са обърнали внимание на връзката между състоянието на когнитивните способности и навиците на писане. „сравнявайки стари дневници на пациенти, написани на ръка и нови, напечатани на клавиатура, виждаме голяма разлика в способността да се формулират мислите, - разказва невробиологът Мюрали Дорайсуами, - Днес, когато много хора работят на компютър, тренирането на ръкописни навици, може да стане полезно упражнение за съхраняване на остротата на ума.”
