Храненето, физическата активност и травматичните преживявания - всичко това променя функцията на гените и може да окаже влияние на бъдещите поколения. Това пише за австрийското издание Kurier врач, професор по неонатология и теолог Георг Зимбрюнер.
"Казваха ни, че гените определят живота ни. Но има нещо, което излиза извън пределите на генетиката и играе по-голямо значение в живота ни- това е епигенетиката. Тя изучава как се идентифицират и регулират гените. Гените са не подаващ се на влияние, предаващ се по наследство текст на генома. Но травматични събития, преживявания по време на бременността, условията на околната среда и начинът ни на живот могат да променят активността на гените ни и се подават на промените на паметта", обяснява експертът.
Затова ние не сме роби или марионетки на нашите гени и имаме определена власт над тях. Такива епигенетични промени обхващат три поколения.
В живота има периоди, в които човек е особено възприемчив към епигенетичните промени. Това е времето три месеца преди зачеването, периодът на бременноста, преди раждането, първите години след него и периодът на половото съзряване. Например, ако три месеца преди зачеването родителите са приемали храна, богата на мазнини, то това може да доведе до нарушаване на обмяната на веществата при първото поколение. По време на бременността на епигенетичните промени влияе стресът и заболяванията на майката, нейното хранене, а така също и употребата на токсични вещества, като никотин.
От особено значение е и спортът. Участниците в едно от изследванията в продължение на три месеца тренирали само единия си крак, като по този начин на него се формирала повече мускулна маса. Интересното било, че съществено се променила активността на гените - в 5 хил. точки от ДНК са били установени епигенетични разлики между тренираните и нетренираните мускули.
На епигенетичните промени влияе е и отрицателният опит, като увреждания, травми и страдания. Така при хората, преживели Холокоста са установени епигенетични промени, които са ги направили по-устойчиви на стрес и в сравнение с другите хора при тях е била отслабена активността на гена, повишаващ възприемчивостта към стрес. При техните потомци, напротив - присъства противоположната епигенетична модификация: активността на този ген е била повишена и те са по-възприемчиви към стрес.
"Вече не може да се оправдаваме с това, че за всичко са виновни гените ни. Предаваме нашите епигенетични промени на потомците ни. Носим отговорност за нашето здраве, начина ни на живот, нашия живот и живота на потомците ни." допълва Георг Зимбрюнер.