От време на време в медиите се появяват гръмки заглавия, които информират читателя, че мистериозният ръкопис на Войнич най-накрая е дешифриран. Всяко такова съобщение води до опровержение: книгата, написана на непознат език и снабдена с мистериозни ботанически илюстрации, все още не е разгадана.
Ръкописът носи името си от полския антиквар и книжар Уилфред Войнич, който го открива през 1912 г. в йезуитския колеж във Фраскати близо до Рим. Радиовъглеродното датиране определя създаването на ръкописа между 1404 и 1438 г. Но най-ранното споменаване за него в исторически източници датира от 1639 г.
То е в писмо от пражкия алхимик Георг (Иржи) Бареш до йезуитския лингвист Атанасиус Кирхер. Бареш бил собственик на ръкописа по това време и изпратил копие от глифовете на Кирхер с надеждата, че той може да ги преведе. Кирхер, подобно на стотици негови последователи, не успял, но йезуитът се заинтригувал от загадката и поискал да купи книгата. Бареш отказал.
В крайна сметка Кирхер получил книгата през 1665 г. Тогава я наследил приятел на Бареш – кралският лекар Йоханес Марци, и я изпратил на Кирхер. Съпровождащото я писмо съдържа още един ценен намек за историята на притежанието на ръкописа. Марци разказва, че навремето императорът на Свещената Римска империя Рудолф II купил книгата за огромната сума от 600 дуката.
Рудолф II още приживе придобива доста особена репутация: той се увлича от окултните науки и алхимията, търси Философския камък, сприятелява се с Джон Дий и Едуард Кели. Няма нищо изненадващо в това, че мистериозният ръкопис привлича вниманието на императора.
Проблемът е, че в имперските архиви няма никакви свидетелства за придобиването на този ръкопис от Рудолф, нито за такива пари. Бюджетът на един императорски библиотекар по онова време е бил 1000 флорина (друга златна монета, еквивалентна по стойност на дукат) за три години, така че харченето на 600 за една книга би било немислимо. Ръкописът не фигурира нито в описа на публичната императорска библиотека, нито в личната библиотека на владетеля.
Сега Щефан Гуци от Бременския университет по изкуствата (Германия) се е обърнал към други архиви. Той изучил имперските счетоводни книги, съхранявани в двора на Рудолф II, и открил записи, които биха могли да хвърлят светлина върху покупката на ръкописа от императора.
Гуци планирал да намери всички записи, които споменават сделка за 600 златни монети, и да избере от тях тази, която споменава книги. Но не се наложило да избира. От близо 7000 записа в дневника, включително 126 операции с книги, само в един случай ставало дума за покупка на книги за 600 златни монети.
От записите става известно, че през 1599 г. лекарят Карл Видеман продал колекция от ръкописи на Рудолф за 500 сребърни талера. Паричните дела на Свещената Римска империя били доста сложни: при Рудолф среброто поскъпнало. Следователно се случило нещо, което обикновено не се случва: 500 сребърни талера по онова време станали еквивалентни на 600 златни дуката или флорина.
В друг запис колекцията е посочена като „забележителни/редки книги“, донесени в малка кутия. Подчертаваме, че не става дума за един ръкопис, а за определен брой книги – и тогава сумата на сделката вече не изглежда толкова неправдоподобна.
Но ако Видеман е притежавал ръкописа преди Рудолф, как е попаднал той в ръцете му? Гуци съобщава, че Видеман е живял в Аугсбург, в дома на известния ботаник д-р Леонард Рауволф, и започнал да продава книги на императора веднага след смъртта на Рауволф и неговата вдовица, които нямали деца. Дали такава е била волята на покойния ботаник, или Видеман самостоятелно се е разпоредил с безстопанственото имущество – едва ли някога ще разберем. Той обаче избрал правилния купувач: императорът алхимик просто не е могъл да пренебрегне такъв загадъчен ръкопис.
ОЩЕ: Манускриптът на Войнич: тайнствената книга, която никой не може да прочете
