Историята: Украйна и Русия постоянно са в конфликт и война

Тезата за братството между украинския и руския народ се е превърнала в догма. Очевидно навремето политическите технолози са положили много усилия да заличат постоянните сблъсъци между "по-стария" и "по-младия" брат от паметта на хората. Но въпреки съседството, общите културни ценности, религия, Русия и Украйна са били в постоянна конфронтация, пише сайтът "История на Русия".

Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените

Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни

Първи сблъсъци

Отношенията между двете съседни държави трудно могат да се нарекат приятелски. Трайно мирно съжителство е имало за по-малко от век и половина. Това приятелско време се пада в периода след ликвидирането на т.нар. Запорожка Сеч през 1775 г. до началото на Гражданската война през 1917 г.

Но в същото време има повече от достатъчно конфликти.

Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта

Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята

Запорожка Сеч е името на редица последователни военни и административни центрове на днепърските казаци от XVI до XVIII век, наречена "Сеч" на името на главното укрепление (военен лагер) и "Запорожка" заради разположението ѝ в долното течение на Днепър, южно от труднопроходимите бързеи на реката. На изображението: Военна Рада в Сеч. Диорама в Музея на историята на запорожските казаци, остров Хортица. (Архив на Николай Мазепа / Public Domain)

От времената, когато споменаването на Русия се появява в аналите, започва кървава конфронтация между двата славянски народа: украинци и руснаци. Но тук е необходимо да се направи бележка, в която да се посочи, че това разделение е относително, тъй като руски и украински етнос възникват едва в средата на миналото хилядолетие, когато Русия преживява татаро-монголското нашествие. Следователно, говорейки за руско-украинската конфронтация от времето на Киевска Рус, историците имат предвид народите, живели по това време на териториите на съвременна Русия и Украйна.

Първите сблъсъци се наричат Киевско-Новгородски войни. Това са редовни междуособици на киевските князе, поставени от бащите им на княжеския престол в Новгород и претендиращи за киевския престол. Така на власт идва Владимир Велики, а по-късно Ярослав Мъдри. Тъй като князете не определят ясни правила за наследяване на трона, войната за правото на Велик княз на Киев е нещо обичайно. Княжествата воюват помежду си и мирните добросъседски отношения са им чужди. Например Юрий Долгорукий, князът на Суздалското княжество, успява да превземе Киевското княжество и да стане княз на Киев, но скоро е отровен от местни боляри и схватките продължават.

Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)

Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души

Юрий Долгорукий на киевския трон. Public Domain

Конфликти от XVI и XVII век

Конфронтацията между земите, които днес се явяват украински и руски, продължава и през периода на господство на Литовското княжество. Войната между Литва и Москва продължава почти 20 години и се състои от 5 големи воини и множество малки. В резултат на това през XVI век Чернигов (град в Северна Украйна) попада под властта на Московската държава.

Периодът на казачеството е време на постоянни военни конфликти. През XVII век украинците се противопоставят на руската държава вече не като част от армиите на Литва или Полша, а като самостоятелен народ. Основата на тяхната армия са т.нар. волни (свободни) казаци. Първите им кампании започват още през Смутното време, когато казаците подкрепят Лъже-Дмитрий, претендентът за царския трон.

По-късно казашките формирования се оглавяват от хетман Сахайдачни, чиято армия наброява около 20 000 души. Хетманът е подкрепен от полските съюзници, той изисква от Москва казашка автономия, законни избори за казашкия елит, увеличаване на броя на регистрираните казаци и получаването на облаги на нивото на полската шляхта. Но на далечните планове не е предопределено да се сбъднат.

След това московската държава и украинците изясняват отношенията си след смъртта на Богдан Хмелницки. Този период получава наименованието Руините и продължава 30 години.

Ролята на Мазепа

Иван Степанович Мазепа. Public Domain

С идването на власт на Иван Степанович Мазепа на украинска земя започва период на дългогодишно спокойствие, но 20 години по-късно украинският хетман решава да прекрати мирните отношения с Петър I и да сключи съюз със шведите.

Мирната борба

XVIII век е белязан от два конфликта между Украйна и Русия, които минават без кръвопролития. През 1768 г. руснаците потушават хайдамакското въстание без нито един изстрел, а през 1775 г. възродената Запорожка Сеч е ликвидирана по абсолютно същия начин.

Нова конфронтация

След това настъпва дългоочакваният мир между далеч не "братските" народи, който продължава до революцията. Началото на гражданската война е начало на кървави събития по земите на Украйна. Хората са разделени по национални и политически принципи. Болшевиките превземат Киев 4 пъти. Военните сблъсъци продължават до 1921 г. 

През октомври 1920 г. Червената армия разбива белите войски в Крим и го включва в състава на РСФСР.

Западна Украйна, според Рижкия мирен договор от 1921 г., става част от Полша.

На 23 август 1939 г. между СССР и Германия е сключен Договор за ненападение, по-известен като Пактът Молотов-Рибентроп. Към договора е приложен секретен допълнителен протокол, определящ разграничаването на съветските и германските сфери на влияние в Източна Европа.

На 17 септември 1939 г. СССР изпраща войски на територията на Полша, анексирайки нейните западни земи. В териториите, присъединени към Украинската ССР, се образуват шест нови области. През ноември 1940 г. бесарабските окръзи са присъединени към Украинската ССР.

През 1945 г. Закарпатската област е присъединена към Украинската ССР. През 1954 г., по лична инициатива на първия секретар на ЦК на КПСС Хрушчов от РСФСР, с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР, Кримската област е прехвърлена на Украинската ССР.

На 16 юли 1990 г. е приета Декларацията за държавния суверенитет на Украйна, на 24 август 1991 г. - Актът за независимостта на Украйна.

На 1 декември 1991 г. Леонид Кравчук, избран за президент на Украйна, заявява категоричен отказ Киев да даде съгласие за какъвто и да е съюзен договор - не само политически, но и икономически.

Леонид Кравчук през 2013 г. Снимка: The Chancellery of the Senate of the Republic of Poland / CC BY-SA 3.0 pl

На 14 февруари 1992 г. са установени дипломатически отношения между Украйна и Руската федерация.

През май 1992 г. Киев отказва да подпише Договора за колективна сигурност на страните от ОНД и като цяло да участва в какъвто и да е военен съюз.

През 1993 г. украинското ръководство не подписва споразумението за формиране на Междудържавния икономически комитет, първия наднационален орган на ОНД. Украйна не подписва Устава на ОНД.

Много важен момент в отношенията между двете страни е т.нар. Меморандум от Будапеща. Подписан е на 5 декември, 1994 година и с него Украйна предава ядреното оръжие, което притежава след разпада на СССР, в замяна на гаранции за сигурност на териториалния ѝ суверенитет. Сред подписалите гаранциите е и Руската федерация!

В руско-украинските отношения възникват нови противоречия, когато през 1997 г. Киев става един от инициаторите и активните участници в сдружението ГУАМ (регионална Организация за демокрация и икономическо развитие на постсъветското пространство, създадена през 1997 г.)

В средата на първото десетилетие на ХХI век двустранните отношения изпадат в дълбока криза. С идването на власт на "оранжевата" коалиция Украйна поема курс към евроинтеграция. Присъединяването към СТО през 2008 г. е основна политическа стъпка за Украйна: важно е не само да се присъедини към СТО, но и да стане член на организацията преди Русия.

Газовите конфликти между Русия и Украйна (1993, 2005-2006, 2007-2008, 2008-2009) също не допринасят за подобряване на отношенията. Повод за влошаването на руско-украинските отношения е подписването в Брюксел на Декларация за модернизация на украинската газопреносна система от представители на Украйна, Европейската комисия и три международни банки, заобикаляйки Русия.

През 2009 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев изпраща послание до президента на Украйна Виктор Юшченко, в което изразява дълбоката загриженост на руското ръководство и гражданите на страната относно състоянието и нивото на руско-украинските отношения, предимно политически, които се развили в резултат на целенасочените действия на политическото ръководство на Украйна.

Припомняме, че през 2004 година Юшченко беше отровен с диоксин. Много хора свързват отравянето на Юшченко с вечеря с група висши украински служители (включително Володимир Сатчук), която се провежда на 5 септември. По това време точно Юшченко е основният противник на подкрепяния от Русия Виктор Янукович. След цели три кръга на избори, Янукович печели с 3% преднина, макар екзитполовете на Запад да дават 11% преднина на Юшченко. След тринадесет дни на масови народни протести в Киев и други украински градове, станали известни като Оранжевата революция, Върховният съд отменя резултатите от изборите и насрочва повторно гласуване на балотажа за 26 декември 2004 г. Юшченко провъзгласява победа за опозицията и заявява увереността си, че ще бъде избран с най-малко 60% от гласовете. Той печели повторното гласуване, но с 52% от вота.

През 2016 година, Юшченко дава пространно интервю и в него казва, че Путин се появи в Донбас и Крим, защото повод за това му даде "нашата слаба национална идентичност и национално единство". "Когато ние правихме социологически проучвания през 2008 година, когато аз още бях президент, тогава 70% от украинците искаха да видят за свой президент Путин", казва Юшченко в интервюто, ПОДРОБНОСТИ ТУК!

Дмитрий Медведев. Снимка: Getty Images / Guliver

През 2010 г. започва активен политически диалог между Русия и Украйна. През април 2010 г. са подписани харковските споразумения, предвиждащи запазване на базата на руския флот в Севастопол най-малко до 2042 г. и отстъпки за Украйна за руския газ. През юли 2010 г. премиерът на Украйна обявява, че украинското правителство преговаря за създаването на консорциум за пренос на газ между Украйна, ЕС и Русия.

Евромайдан

В края на ноември 2013 г. започват масови протести в Украйна, провокирани от отказа на украинското правителство да подпише споразумение с Европейския съюз.

Продължителната конфронтация в центъра на Киев и в регионите, получила името Евромайдан, в крайна сметка води до смяна на властта. На 21 февруари украинският президент Виктор Янукович напуска Киев и бяга в Русия, откъдето получаваше мощна подкрепа по време на управлението си. Властта фактически преминава в ръцете на опозицията. Задълженията на президента на Украйна са възложени на новия председател на Върховната Рада Александър Турчинов.

На 23 февруари 2013 г. Върховната Рада отменя закона, приет по времето на Янукович, който урежда използването на руски като регионален език в Украйна.

През пролетта на 2014 г. започват акции на противниците на Евромайдана в Югоизточна Украйна. Те са подкрепени от Русия. Несъгласните искат решение на въпроса за статута на руския език и децентрализацията на властта в регионите. Протестиращите превземат административни сгради в Харков, Донецк и Луганск. В отговор на това и.д. президент на страната Александър Турчинов заявява, че ще бъдат предприети антитерористични мерки срещу всички, вдигнали оръжие в Източна Украйна. Същия ден в Донецк обявяват суверенитет на Донецката народна република (ДНР) и провеждането на референдум. По-късно в Луганск е провъзгласена и Луганската народна република (ЛНР). Сегашните им лидери са членове на украинските служби и дължат кариерата си на Янукович - материал на "Свободна Европа" по темата.

Евромайдан, Киев. 19 февруари 2014 г. Снимка: Amakuha / CC BY-SA 3.0

Начало на военни действия

На 15 април 2014 г. официален Киев обявява началото на операция в Източна Украйна. В Донбас започват първите въоръжени сблъсъци между отрядите на опълченците и части на украинската армия. Последните успяват да вземат ситуацията в Харков под контрол.

На 11 май 2014 г. се провеждат референдуми в Донецка и Луганска област, на които 89,7% гласуват за самоопределение на регионите в Донецка област, в Луганска - 96,2%. Провъзгласен е държавният им суверенитет.

Лятото на 2014 г. е белязано от тежки боеве в югоизточната част на Украйна. След като встъпва в длъжност като президент на Украйна, Пьотр Порошенко започва мащабна контраофанзива по позициите на опълчението. Големи градове са взети под контрола на украинската армия - Славянск, Краматорск, Мариупол, Северодонецк.

Привържениците на ДНР установяват контрол над Донецк, като го изчистват от останалите части на въоръжените сили на Украйна и Министерството на вътрешните работи на Украйна.

Настъплението на украинските сили на Антитерористична операция се превръща в поражение край Иловайск, когато 366 бойци загиват, а повече от 150 изчезват безследно.

Опити за разрешаване на войната с мир

Първият опит за уреждане на конфликта в Украйна се състои на 7 април 2014 г. в Женева с участието на висши дипломатически представители на Украйна, ЕС, САЩ и Русия. А през септември 2014 г. представители на Украйна и Русия подписват споразумение, предвиждащо прекратяване на огъня, амнистия за участниците в конфликта, предоставяне на специален статут на определени райони от Донецка и Луганска област и провеждане на местни избори там.

Мир в Донбас обаче така и не настъпва. През зимата военните сблъсъци избухват с нова сила. Кървави боеве се водят за летището в Донецк, откъдето украинските военни обстрелват града с тежко въоръжение. Освобождават го едва през януари.

Така изглежда летището в Донецк на 16 октомври 2014 г. Снимка: icorpus Youtube channel / CC BY 3.0

През февруари 2015 г. украинската армия е обкръжена край Дебалцево. До средата на февруари градът попада под контрола на опълчението.

След многочасови преговори с участието на ОССЕ, лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция е подписано второ споразумение, което предполага изтегляне на тежкото въоръжение от двете страни на равни разстояния с цел създаване на зона за сигурност. Конфликтът остава в задънена улица. Взаимните обстрели и битки от местно значение продължават в Донбас през 2016-17 г., като понякога прерастват в мащабни сблъсъци.

През 2018 година Александър Захарченко, лидерът на Донецката република, е убит. Негов наследник е Денис Пушилин, бивш член на Националната гвардия на Украйна, а по-късно кандидат за народен представител в партия, свързана с корупционни схеми. Той застана начело на ДНР още през 2014 г., но после дава властта на Захарченко, който дори няма висше образование и електротехник по професия. След смъртта му, Пушилин отново се върна като лидер на ДНР. През 2021 г. той стана член на партията на Путин "Единна Русия".

Новата фаза на конфликта

През пролетта на 2021 г. в югоизточната част на Украйна се възобновяват активните военни действия. Въоръжените сили на Украйна правят опит да вземат под контрол част от неутралната зона. Русия започва да увеличава броя на войските на границата. Ситуацията се нормализира към края на април само за да се повтори през есента.

В средата на декември 2021 г. Русия отправя редица искания към САЩ и другите страни от НАТО, включително за отказ на НАТО да продължи разширяването си на изток, изтегляне на американските сили и оръжия от Източна Европа и отказ от разполагане на оръжия в Европа (включително Украйна), способни да заплашат Русия. Владимир Путин настоява, че с падането на СССР и на Берлинската страна Западът всъщност обещал НАТО да не се разширява на изток - НАИСТИНА ЛИ САЩ ОБЕЩАВАТ НА РУСИЯ НАТО ДА НЕ СЕ РАЗШИРЯВА НА ИЗТОК: СПОМЕНИ ОТ ХАРВАРД

Позовавайки се на заплахата от руска инвазия в Украйна, НАТО обявява разширяване на военното си присъствие в Източна Европа. САЩ започват да прехвърлят по въздух допълнителна военна помощ на стойност 200 милиона долара за Украйна и да предислоцират няколко хиляди военослужещи в Полша и Румъния. Други страни от НАТО също обявяват доставки на оръжие за Украйна.

На 21 февруари в Москва се провежда извънредно заседание на Съвета за сигурност на Русия, на което се обсъжда въпросът за признаване на независимостта на ДНР и ЛНР. Предложението е подкрепено от всички негови участници, а руският президент Владимир Путин подписва съответните укази. И всичко това се случи, след като няколко дни по-рано Путин изрично обяви чрез говорителя си Дмитрий Песков, че признаването на ДНР и ЛНР от руска страна ще е нарушение на Минските споразумения.

Същия ден САЩ въвеждат санкции, президентът Джо Байдън забранява търговията и инвестициите с Донецката и Луганската народни републики. Документът е публикуван на сайта на Белия дом.

На 22 февруари президентът на Украйна Володимир Зеленски прави изявление и казва, че Киев се стреми към мир и ще продължи дипломатическата работа след решението на Русия да признае републиките в Донбас.

В нощта на 24 февруари Владимир Путин официално обявява влизането на руски военни в Донбас и началото на военна специална операция. Бързо обаче стана ясно, че това всъщност е пълномащабна война.

Последващите събития следете ТУК.