Коронавирусът заплашва племена, които умишлено са отказали да общуват със света: повечето от тях живеят в басейна на Амазонка в Южна Америка. Понякога обаче те са принудени да напуснат джунглата, а случайните контакти със съседни народи са неизбежни. Това означава, че рискът от предаване на инфекция се увеличава.
Отказали се от контакт
На Земята, според различни оценки, живеят от 150 до 200 безконтактни народи. Така се наричат групите хора, които знаят за съществуването на човешкото общество, но не желаят да взаимодействат с него. В по-голямата си част това са останки от коренното население на Южна Америка, Папуа Нова Гвинея и Андаманските острови.
Най-известни са северните сентинелци от едноименния остров в Индийския океан. Те непрекъснато патрулират територията си и атакуват всеки, който се приближи. През 2018 г. представители на войнственото племе убили американския мисионер Джон Чау, който се надявал да обърне туземците към християнството, пише РИА Новости.
Неконтактните хора се занимават предимно с лов и събирателство, някои – с примитивно земеделие. В продължение на няколко века те са били под заплаха от изчезване поради настъплението на цивилизацията, обясняват учени от Южна Америка в скорошен обзор. Опасност представляват бракониери, добивни компании, фермери, проповедници и туристи. Под влияние на външната намеса племената напускат обичайната си среда на местообитание и променят начина си на живот.
Големи щети на коренното население нанасят инфекциите. Имунитетът на изолираните племена не е запознат с повечето от патогените, циркулиращи в човешката популация. Дори вирусът на обикновената настинка е опасен за тях. Типичната причина за смърт е болест, донесена отвън. Например известно е, че огнища на морбили са отнели живота на представители на андаманското племе джарава и индианското яномами.
А през 2014 г. в бразилския щат Акре, спасявайки се от бракониери, нахлуло племето сапанава, което преди това не е било в контакт със света. Няколко дни по-късно мнозина се разболели от грип и само навременната медицинска помощ ги спасила от смърт.
Всъщност ситуацията не е нова. Над 90 процента от индианското население са загинали от инфекциозни заболявания по време на колонизацията. Сега учените се опасяват, че COVID-19 ще се добере до изолираните групи.
Вездесъщата пандемия
Изследователи от университета Мато Грасо отбелязват, че етническите малцинства са най-засегнати от коронавируса в Бразилия. Шест и половина пъти по-често те рискуват да умрат от болестта в сравнение с основното население. Учените са провели географски анализ по време на пика на епидемията през пролетта и лятото на 2020 г. и са идентифицирали 16 групи, които са най-податливи на огнища на инфекцията. Двете основни са в северната част на страната и в средния запад.
Не само пандемията е виновна за високата смъртност, смятат учените. Според статистиката сред коренното население, както и по целия свят, от КОВИД по-често умират мъжете и възрастните хора. Очевидно дългосрочната политическа и социална изолация дава своя принос.
Подобна ситуация описват и учени от Еквадор. Поради изолация от цивилизацията и слабо развита инфраструктура малките племена, които съставляват седем процента от населението, са лишени от достъп до здравни грижи. Медицинските лаборатории са изключително в градовете, а услугите им са скъпи.
Въпреки изолацията вирусът прониква в най-отдалечените ъгълчета на страната. Специалистите тествали избирателно 769 души от 14 малки общности и в 12 открили положителни резултати. Понякога до половината от тестовете сочат SARS-CoV-2. Според устни свидетелства на ръководителите на племената хората умирали от КОВИД, но колко – не е известно.
Особена загриженост предизвикват тагаери и тароменане – последните неконтактни групи от затворената част на Националния парк Ясуни. Инфекцията може да стигне до тях чрез взаимодействие с индианците уаорани.
Най-много заразени в Бразилия са установени в племето арара от басейна на Амазонка, влязло в контакт през 1987 г. В пика на епидемията 46 процента от арара имали положителен тест, а общо те са само 121 души.
Неконтактните племена живеят предимно в горите от басейна на Амазонка – най-богатата екосистема на планетата. Биологичното разнообразие им осигурява стабилно съществуване. Но нарастващите апетити на частни и държавни компании лишават малобройните обитатели от обичайния им начин на живот, принуждавайки ги да прекъснат доброволната си изолация.
Така през лятото на 2020 г. десет племена влезли на територията на местна общност в Западна Бразилия. Взели инструменти, банани, хамаци, дрехи и се върнали в гората. Всичко това кара специалистите да търсят начини за контрол на подобни контакти. Задачата е да се сведе до минимум рискът от огнища на COVID-19 сред последните малобройни народи, живеещи в хармония с природата.
