Българската православна църква отбелязва паметта на Св. свщмчк Игнатий Богоносец (Игнажден).
За народа новата година започва на Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята - земния и небесния. Поради това на този ден празнуват и всички, който носят името Огнян и Пламен.
На празника се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата. По традиция на трапезата всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в чиния, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
На днешния ден според народните вярвания не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да „не излезе берекетът". Жените не трябва да шият, перат или плетат, за да няма болести през годината. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
Характерен за празника е обичаят “Полазване”. Полазник е човекът, който пръв влиза в къщата. Ако той е добър, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост.
Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома.
На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът ѝ, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно". Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата - зрънца ечемик. Ако пръчките са нечетен брой, ще се омъжи през годината, ако са четен - сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, който момък сънува, той ще е бъдещият ѝ съпруг.
На този ден според старите хора е лошо да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеeн, нравствен и всякакъв; повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, е задължително да се изчака поне един час. Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Времето през последните дванадесет дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
На този ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Иго, Игон, Ига, Игната, Игне поради връзката на празника с огъня Огнян, Пламен.
Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:
"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5).
Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.
Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност.
На Игнажден според поверието започват първите родилни мъки на Божията майка.
