В сухия пейзаж на Арабия археолозите обикновено не намират много артефакти. Топлината изсушава органичната материя, което я прави крехка и е малко вероятно да се запази. Изследователите обаче са открили неочакван съюзник в лавова тръба.
Според скорошно изследване хората са намирали убежище в тази лавова тръба повече от 7000 години, оставяйки след себе си множество артефакти и произведения на изкуството.
Лавовата тръба е естествено тунелно образувание. Горната част на потока от лава се охлажда и се втвърдява, докато разтопената лава отдолу продължава да тече под тази втвърдена кора. Това създава куха, подобна на тръба структура, която може да варира значително по размер и дължина.
Такъв е и случаят с Ум Джирсан. По същество това е система, състояща се от три прохода от лавови тръби, дълги 1481,2 м и е високи 8 – 12 м.
„Мястото е известно на Саудитската геоложка служба от десетилетия, но мястото никога не е било изследвано от палеонтолози или археолози. Признаването му като археологически обект е новост“, казва Матю Стюарт, водещ изследовател и научен сътрудник в Австралийския изследователски център за човешка еволюция (ARCHE) на университета Грифит, за ZME Science.
Стюарт и колегите му открили изобилие от археологически свидетелства в Ум Джирсан. Най-ранното от тях датира от преди около 10 000 години, а най-късното – отпреди около 3500 години. Те открили изображения на говеда, овце и кучета – свидетелство за пасторалното минало на тези популации. Въпреки това лавовата тръба вероятно не е била обитавана непрекъснато.
Видове, които могат да бъдат идентифицирани в скалното изкуство на Ум Джирсан. Stewart et al. / PLOS One, 2024 / CC-BY 4.0
Плътността на артефактите е относително ниска. Това предполага, че хората не са оставали на мястото непрекъснато. Вместо това те са го използвали като временно скривалище. Хората (особено овчари), пътуващи между различни оазисни селища, вероятно са го използвали като спирка. В суровата пустиня достъпът до такава спирка би бил безценен.
Разбира се, слънцето и жегата са врагове на археолозите. Но лавовите тръби и други естествени убежища могат да предоставят данни за популациите, които са нарекли района дом.
„Районът може да се похвали с богати археологически записи от неолита и бронзовата епоха, както се вижда от хилядите каменни структури, осеяли пейзажа. Това обаче е първото документирано доказателство за човешко обитаване на такова място в Северна Арабия. Това предполага, че подземните обекти са били важни места за обитаване“, коментират изследователите.
Изследването е публикувано в списание PLOS One.
