Психолози от университета Макгил (Канада) и университета Радбауд (Нидерландия) доказаха старата теория, че хората като цяло не обичат да... мислят или по-скоро да изпълняват сложни умствени задачи.
Тоест ние сме склонни да полагаме сериозни усилия основно когато ползите надвишават разходите. Преди това беше сложно за фиксиране, но ново изследване показва, че интензивното изчисляване на компромиса „разходи – ползи“ се отразява на лицето ни под формата на ясни модели на движение на мускулите. Изследването е публикувано в списанието Cognitive, Affective, & Behavioral Neuroscience.
В психологията отдавна съществуват така наречените теории за усилието. Всички те подразбират, че преди да започнем да мислим за дадена задача, ние обмисляме дали ползите от нейното решаване си струват умствените ни усилия - тоест правим изпреварваща оценка. Но досега имаше малко експерименти за изучаването на това: трудно е да се оцени нещо, за което няма методи за фиксиране.
Личността е по-важна от парите, когато става дума за любов
Авторите на новото изследване решили да използват техниката на електромиография на лицето (fEMG). За да измерят преходни емоции, които се разсейват много бързо (т.нар. афект), те регистрирали активността на две групи лицеви мускули, възникващи за част от секундата. Това са скулният (зигоматичен) мускул и коругаторът (десен и ляв веждов набръчкач), които отразяват съответно положителен и отрицателен афект.
Казано по-просто, зигоматичният мускул, който минава от скулата до ъгъла на устата, е отговорен за усмивката, а коругаторът е отговорен за смръщването на веждите. В експеримента участвали 44 души, които били помолени да изпълнят сложна аритметична задача за реална парична награда. Преди изпълнението им било показано визуално с помощта на „термометър за трудност“ колко трудна ще бъде задачата. В този момент, а след това и при решаването на задачата, учените наблюдавали активността на интересуващите ги мускули.
Резултатите показали, че неуловимият преди процес на оценка на разходите и възнагражденията се отразява най-вече в коругатора.
Как децата се учат от родителите си да се страхуват
Открихме, че активността на fEMG в гънките на веждите проследява очакването и изразяването на когнитивно усилие. Интересно е също, че активността на коругатора намалява, когато е възможно да се получат по-големи суми пари. Взети заедно, тези резултати свидетелстват, че активността в коругатора отразява интеграцията на разходите за усилие и възнаграждение при вземането на решения, изискващи усилия“, обяснява авторът на изследването Шон Дивайн, докторант в катедрата по психология в университета Макгил.
Според изводите на авторите вече може достоверно да се каже, че хората действително по възможност избягват прилагането на умствени усилия или дори „изпитват отвращение към тях“. Те също възприемат своите потенциални ползи като приятни.
