На 4 юли Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) обяви откриването на нова елементарна частица, най-вероятно прословутия бозон на Хигс, с което приключи едно трескаво десетилетие за учените, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Тази т.нар. божествена частица обаче тепърва ще главоболи членовете на комитета, който предстои да определи Нобеловия лауреат по физика.
За учените няма никакво съмнение, че откриването на липсващата брънка в теорията на елементарните частици е исторически подвиг, който трябва да бъде увенчан с Нобеловата награда.
Бозонът на Хигс - който по-специално обяснява защо някои частици имат маса, а други не и следователно защо Вселената съществува такава каквато я познаваме – е за физиката онова, което откриването на ДНК е за биологията, категоричен е президентът на Британския институт по физика Питър Найт.
Не виждам какво може да конкурира бозона на Хигс за спечелване на Нобеловата награда, заяви френският физик Етиен Клейн от Комисариата за атомна енергия. Ако Нобеловият комитет в Стокхолм реши така във вторник, на кого обаче може той да присъди наградата? Това е дилемата и тя не е малка.
За широката общественост бозонът се свързва с 83-годишния британски физик Питър Хигс, но той признава, че няма изключителни права върху теорията, която формулира съществуването на прословутата частица.
В интервал от едва четири месеца общо шестима физици, всеки вдъхновявайки се от работата на другите, направиха публикации относно изграждането на тази теория през 1964 г.
Първите бяха белгийците Робер Брут, починал м.г., и Франсоа Енглерт. Малко след това ги последва Питър Хигс, който пръв писа, че само една нова частица може да обясни аномалиите, установени при масата на частиците.
Европейското трио изпревари тройката, сформирана от американците Дик Хейгън и Джери Гуралник и британеца Том Кибъл.
И тъй като във физиката нищо не е просто, трябваше хиляди учени от цял свят да се мобилизират и обединят в два отделни експеримента, направени в Женева с големия адронен колайдер (ускорител) на ЦЕРН, за да стигнат това лято до откриването на бозона, предсказан от теоретиците преди почти петдесет години.
Тъй като най-много три имена - на учени или организации – могат да си поделят една Нобелова награда и като се има предвид, че тя не се присъжда посмъртно, решението на уравнението може да облагодетелства Питър Хигс, Франсоа Енглерт и ЦЕРН.
Но не е толкова просто.
Проблемът е, че много хора, които участваха в откриването, не са от Европейската организация за ядрени изследвания. ЦЕРН е структурата, която приема научните екипи, а те пък са пръснати из целия свят.
Никога досега това не е ставало във физиката и ще бъде премиера, която без съмнение ще стане правило, като се имат предвид колосалните средства, необходими за модерните експериментални научни търсения, смята френският учен Клейн.
Физиката се промени откакто бе присъдена първата Нобелова награда през 1901 г. Тогава имаше личности, които правеха големи открития. Днес има голямо сътрудничество между големи екипи. И това създава проблеми, признава Ларс Бринк, член на Нобеловия комитет по физика.
Нищо не ни пречи да дадем наградата на една организация, но това ще е голяма ... психологическа промяна. Лауреатите бяха винаги едва ли не канонизирани, поставяни на пиедестал. Не може да се даде един и същ статут на 6000 учени, обяснява той.
И на всичко отгоре, макар да бе открита една нова частица и тя много да прилича на бозона на Хигс, необходими са още допълнителни измервания, за да се потвърди, че това наистина е "проклетата частица".
Възможно е Нобеловият комитет да предпочете да изчака 2013 г. Но пък не трябва да се забравя, че Питър Хигс не е в първа младост и следователно има някакъв натиск, свързан с възрастта, добавя Етиен Клейн.
Редактор: Десислава Ушатова
