Теотиуакан (100 г. пр.н.е. – приблизително 650 г. от н.е.) е една от най-влиятелните култури в Мезоамерика. До около II век на това място е съществувало само малко селище. Но след изригването на няколко вулкана хората напуснали предишния регионален център – град Куикуилко – и дошли в Теотиуакан. Името си (в превод от науатъл – Град на боговете) селището получава много по-късно.
В епохата на най-големия си разцвет (250 – 600 г. от н.е.) той е заемал площ от 22 квадратни километра с население повече от 100 хиляди души (според някои оценки – до 200 хиляди). С други думи, това е бил един от най-големите градове на своето време. В центъра на града се е намирала така наречената Цитадела – площад, който е побирал до 100 хиляди души и е бил ограничен от четири масивни пирамиди.
ОЩЕ: "Култ към кървавото огледало" е в основата на една от първите империи в историята
Централната част на комплекса е Храмът на Кетцалкоатъл (Пернатата змия) – бог, който по-късно ще стане централна фигура в пантеона на ацтеките. Но въпреки цялото това великолепие археолозите говорят за упадъка на Теотиуакан, който започва в средата на VI век. Съдейки по находките, хората са гладували, къщите са горели и са се разрушавали. Към средата на VII век градът бил напълно изоставен.
Учените нямат пълно разбиране за причините за падането на Теотиуакан. По-рано те смятали, в града са дошли външни врагове, ограбили са го и са разбили свещените статуи в храмовете. По-късно станало ясно, че е бил разрушен основно центърът на града, където са живели владетелите. Появила се и хипотеза, че хората са гладували (вероятно поради суши, свързани с изменение на климата) и жадували за социална справедливост.
Авторите на ново изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports, представят своята версия на събитията. Те предполагат, че по време на възхода и падението на Теотиуакан са се случили няколко мегаземетресения. И всяко от тях е повлияло на съдбата на града по свой начин.
Първото се е случило през 100 – 150 г. от н.е., изследователите оценяват неговата интензивност на VIII – IX точки по макросеизмичните скали MMI и EMS. Според геолозите такива сериозни трусове са принудили жителите на Теотиуакан да се замислят за здравината на издигнатите от тях здания. Най-известните храмове в града – Пирамидите на Луната и Слънцето и Храмът на Кетцалкоатъл – са построени така, че да са устойчиви на земетресения. Всички те имат четириъгълна форма и широка основа.
Следващото голямо земетресение се е случило между 225 и 275 г. от н.е. То е било достатъчно сериозно, за да повреди огромните пирамиди. Те не са се срутили, но някои плочи от стените са паднали. Тогава жителите на града отчели натрупания опит и по време на ремонта закрепили плочите по малко по-различен начин, придавайки на сградите по-голяма стабилност.
Между 400 и 525 г. от н.е. се е случило поне още едно земетресение, отбелязват учените. Но тъй като има много малко надеждно датирани археологически следи от земетресения за този период, е възможно те да са били две. Те вече са причинили сериозни разрушения на градските постройки.
Ако къщите са се разрушили, но храмовете са останали, това може да е повдигнало въпроси сред населението и да е провокирало нападения на постройките в близост до храмовете (жилищата на владетелите). Да припомним, че първите случаи на смърт от глад сред жителите на Теотиуакан датират от средата на VI век.
ОЩЕ: Чуйте "най-страшния вик в света": Учени пресъздадоха свирката на смъртта на ацтеките (ВИДЕО)
Последната сеизмична катастрофа, според авторите на изследването, е ударило древния град около 600 г. Вярно е, че изследователите отбелязват, че археологическите доказателства за земетресение от това време са малко на брой, но мащабни. Например западното стълбище на Храма на Кетцалкоатъл се е разрушило напълно.
Учените пишат, че предложената от тях „сеизмична“ версия за падането на Теотиуакан не противоречи на другите съществуващи хипотези. На фона на социалното напрежение в обществото, свързано с продоволствена криза, земетресението може да е станало фактор, провокирал взрив. Вътрешните вълнения, на свой ред, може да са предизвикали външен враг, който е разграбил окончателно отслабения град.
