Учени от Университета в Утрехт откриха континент, погребан под под Южна Европа преди около 140 милиона години. Той е с размерите на Гренландия и се е откъснал от Северна Африка.
Континентът се нарича Голяма Адрия.
"Забравете Атлантида", казва Дау ван Хинсберген, автор на изследването и професор по глобална тектоника и палеогеография в Утрехтския университет. "Без да го осъзнават, огромен брой туристи прекарват почивката си всяка година на изгубения континент Голяма Адрия."
Откритието дошло по време на изследване на еволюцията на планинските вериги, която показва развитието на континентите.Проучването е публикувано в списанието Gondwana Research, съобщава CNN.
"Повечето планински вериги, които изследвахме, произхождат от един континент, който се е отделил от Северна Африка преди повече от 200 милиона години", каза Ван Хинсберген. "Единствената останала част на този континент е ивица, която минава от Торино през Адриатическо море до петата на ботуша, която образува Италия."
Геолозите наричат тази зона Адрия, затова изследователите наричат неоткрития досега континент - Голяма Адрия. Според тях, той започнал да се образува преди около 240 милиона години през периода на триаса.
"От това картографиране се появи картината на Голяма Адрия и няколко по-малки континентални блока, които сега образуват части от Румъния, Северна Турция или Армения, например", каза Ван Хинсберген. "Деформираните останки от горните няколко километра на изгубения континент все още може да се видят в планинските вериги. Останалата част от континенталната плоча, която е била дълга около 100 км, се е плъзнала под Южна Европа в земната мантия, където все още можем да я проследим със сеизмични вълни до дълбочина от 1500 километра".
"Това е просто просто геологична бъркотия: всичко е извито, счупено и подредено", каза ван Хинсберген. "В сравнение с това Хималаите например представляват доста проста система. Там можете да следвате няколко големи линии на разлома на разстояние повече от 2000 километра."
По - голямата част от Голяма Адрия е била под вода, покрита от плитки морета, коралови рифове и седименти. Седиментите образували скали, които се превърнали в планински вериги при "сблъсъка" с Южна Европа: Алпите, Апенините, Балканите, Гърция и Турция.
"Приплъзването на една плоча под другата е основният начин, по който се формират планински вериги", каза Ван Хинсберген. "Нашите изследвания доказаха също и силна вулканична активност и множество земетресения, които ще съотнесем към другите процеси по това време в земната кора. По този модел, можем дори да предвидим как ще изглежда дадена област в далечното бъдеще."
Реконструкцията на този еволюционен поглед към планинските вериги в Средиземноморието изисква сътрудничество, тъй като обхваща повече от 30 държави, всяка със собствено геоложко проучване, карти и предварително съществуващи идеи за това как се формират зоните, казват изследователите.
