Гладуването в ранно детство може да измени бъдещите поколения. До такива изводи са стигнали авторите на изследване, проведено под ръководството на Раян Бо от университета Дюк (САЩ). Резултатите са публикувани в сп. Genetics и на сайта на университета.
За експеримента учените взели хиляда червея от вида С. Elegans в първия стадий от развитието на ларвите и ги оставили да гладуват в продължение на един ден и след това осем дни. Когато подаването на храна било възстановено, червеите, които гладували най-дълго, растeли по-бално и в резултат били по-малко плодовити.
Те се оказали и по-възприемчиви към втория етап на гладуване. В природата червеите живеят в такава среда, в която често настъпва глад, но не всички загиват. Оцелелите все по-малко се множат и придобиват особена издръжливост, която продължава поне две поколения. Децата и внуците на гладуващите червеи се оказали по-устойчиви към глад и жега.
В естествени условия червеите са способни да увеличават скоростта на ръст и плодовитост във времена на изобилие, а след това да се смаляват в трудни времена.
Макар че това изследване все още не е определило механизма, който контролира активността на гените няколко поколения след глада, резултатите позволяват да се направи фундаментален извод за генетичната природа на явлението.
Раян Бо смята, че изменението в активността на гените може да възниква в резултат на модификации на РНК молекули, които взаимодействат с гените, модификации на ДНК, или да поражда изменения в митохондриите.