Учените от университета Дюк (Северна Каролина, САЩ) са открили гени в човешкия организъм, аналогични на тези, които при животните отговарят за регенерацията на органи и тъкани. Но едва ли хората ще могат скоро да се възползват от подобна опция.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature, става ясно от съобщение на университета.
Способност за регенерация на крайници и органи притежават например гущерите и рибите зебри. Тази функция е съхранена от тях в продължение на милиони години еволюция.
Опитвайки се да разберат какво точно е загубил човекът в хода на еволюцията, изследователите съставили пълен списък с гени, които позволяват на регенериращите животни да си израснат нова опашка или да възстановят увредените тъкани.
Установено било, че аналози на такива гени има и у човека, а основната разлика се състои в това, че при нас те не се използват в тази последователност и затова са неактивни.
Съответните регулаторни последователности са открити при рибата зебра, те са наречени "усилващи елементи на регенерацията на тъкани" (tissue regeneration enhancer elements, TREEs) и могат да включват гените в местата на травми и дори да изменят способността на животните за регенерация.
"Искаме да разберем как протича регенерацията, за да помагаме на хората да реализират своя потенциал – отбелязва ръководителят на изследването, професорът по цитология Кенет Пос от университета Дюк. – Нашето изследване посочва пътя, който потенциално ще позволи пробуждането на гените, отговорни за регенерацията."
Учените започнали търсенето на гени, участващи в процеса по регенерация на перките и сърцето на рибата зебра. Те открили, че при рибките с ампутирани плавници или травмирано сърце бил "включен" ген с названието лептин Б. Биолозите са установили и 7000 двойки бази, които могат да се отнесат към TREEs.
След това те отстранили усилващите елементи, докато не получили най-кратката и достатъчна последователност на ДНК.
Учените са установили, че откритият елемент може да бъде разделен на две части – едната отговаря за регенерацията на клетките на сърцето, а другата – за възстановяването на плавника. В резултат били създадени трансгенни риби зебри, при които функцията на регенерация на тези органи се оказала повишена.
Накрая изследователите проверили действително ли TREEs може да произведе аналогичен ефект в организма на бозайници, в дадения случай – у мишки.
Установено било, че заимстването на тези елементи от генома на рибите зебри действително може да активира експресията на регенеративните гени в травмираните лапи и сърцето на трансгенните мишки. За възстановяването на органи това все още е недостатъчно.
