Когато чуете песен на птица в гората или някой, който вика вашето име в центъра на града, ви се струва, че звукът достига мигновено до ухото ви. Това обаче не е така, той се движи, въпреки че изминава много малко време между появата му и момента, в който го чуете, пише норвежкото научно издание Forskning.
Руски и британски учени са определили максималната скорост на звука.
Това откритие ще бъде полезно за изследователи, които например използват скоростта на звука, за да измерват морската температура или да правят ултразвукови изображения.
Звуковите вълни са колебания или промени в налягането, които карат енергията да се движи от едно място на друго. Вълните могат да се появят в различни среди, като въздух или вода, а скоростта на звука зависи от това колко бързо пътуват.
Ново съвместно проучване предполага, че звуковите вълни могат да изминат до 36 километра в секунда, ако бъде избран правилния материал. Това е повече от два пъти скоростта на звука в диаманта - най-твърдият материал в света.
За да разберат през кой материал звукът преминава най-бързо, учените извършиха поредица от изчисления. Те открили, че звуковите вълни се движат най-бързо в твърд водород. Водородът е химичен елемент, който става твърд при много високо налягане, предаде агенция Фокус.
Под това налягане водородът се превръща в метал. Според изчисленията на изследователите скоростта на звука в твърд водород е близка до теоретичната максимална граница от 36 километра в секунда.
Скоростта на звука в твърд водород е повече от 100 пъти скоростта на звука във въздуха, което е около 340 метра в секунда.
„Звуковите вълни в твърди вещества и течности вече са от голямо значение в много области на науката“, обяснява Крис Пикард, професор по материалознание в университета в Кеймбридж.
Пер Лунде е професор в Катедрата по физика и технологии в университета в Берген. Той също така подчертава значението на този тип изследвания.
„Данните за звуковите вълни в твърди вещества и течности са много важни за много области, както научни, така и практически“, пише Лунде в имейл до Forskning
Ученият пише, че подобни изследвания са много полезни за обществото и дава няколко примера за тяхното практическо приложение. Измерването на скоростта на звуковите вълни в океана се използва например за записване на средната температура и нейните промени във времето.
Звуковите вълни също се измерват, за да се получат ултразвукови изображения на вътрешните органи, да се предвидят местата на земетресенията и да се изследват и картографират вътрешните слоеве на слънцето.
