Служители на британската археологическа фондация Vindolanda Charitable Trust продължават разкопките на Виндоланда. Римляните основават този военен лагер през 85 г. близо до Адриановия вал. Неговият гарнизон охранява северната граница на провинцията от набезите на пиктите и в същото време осигурява безопасно движение по важен търговски път.
ОЩЕ: Древноримска обида и още нещо откриха археолози върху камък във Виндоланда (СНИМКА)
Първите крепости на Виндоланда са построени в доста блатиста местност. Това се оказа подарък за съвременните археолози: разнообразие от материали – от дърво до кожа – се запазват добре в такава почва. Кейти Уайз Джаксън от археологическия отдел на Университетския колеж в Дъблин (Ирландия), се интересува не от изкуствени паметници от римската епоха, а от бръмбари и насекоми от същото време. Специализирала е археоентомология.
През лятото на 2023 г. Уайз Джаксън събрала останки от насекоми от слой, датиран от 100 – 105 г. Тези останки са идентифицирани на ниво вид. Всеки таксон на насекоми има свои предпочитани условия на живот и местообитания. Следователно, в зависимост от това къде кои насекоми са живели, може да се реконструира животът на основните обитатели на Виндоланда – римските легионери.
Например в образци от Виндоланда са открити много вредители по зърното (Sitophilus granarius и Oryzaephilus surinamensis). Този резултат е очакван, тъй като във военния лагер е трябвало да има значителни хранителни запаси. Но фактът, че в същите проби са открити торни бръмбари (Aphodius) показва недостатъчна санитарна обработка на складовите помещения – доста необичаен факт от живота на римските легиони.
В същия слой от края на I – началото II века век Уайз Джаксън открила два торакса (средни части на насекомите) на дървеници (Cimex lectularius). Това не е първият път, когато неприятните насекоми са откривани във Великобритания: те вече са намирани на римски паметници в Уорикшър. Но последните са датирани от средата-края на II век. Находката във Виндоланда е най-старото доказателство за „внос“ на дървеници на Британските острови.
Това подкрепя идеята, че римляните са донесли дървеници в Британия след нахлуването на острова през 43 г. Разширявайки империята, легионите донесли на покорените народи всичко, с което били свикнали в метрополията: пътища, акведукти, гладиаторски арени и накрая – бани. Последните обикновено се смятат за признак за особената чистоплътност на римляните.
Изглежда, че дървениците не са имали място сред тези дарове на цивилизацията. Но всъщност Cimex lectularius са съпровождали римляните не само по пътя им към Британия. Преди това д-р Пиърс Д. Мичъл от университета в Кеймбридж (Великобритания) публикува статия, в която обобщава археологически данни за различни паразити през римската епоха.
В статията си той изброява видовете, присъстващи по това време, и подчертава последиците за здравето на хората, живеещи под римска власт. От една страна, Мичъл забелязал големи обществени тоалетни за много хора удобства за миене, канализационни системи, санитарни закони, фонтани и тръбопроводи за питейна вода от акведукти. От друга страна, при цялото това великолепие се наблюдавало разпространението на власоглав червей (Trichuris trichiura), детски глист (Ascaris lumbricoides) и дизентерийна амеба (Entamoeba histolytica).
ОЩЕ: Дъжд откри олтар на неизвестно божество във Великобритания
Освен това почти на всички римски паметници се срещат останки от бълхи, главови въшки, телесни въшки, срамни въшки и акари. Източниците също отразяват, че римски лекари като Гален са знаели за тези насекоми и са давали съвети за избавяне от тях.
Как точно дървениците са стигнали до Британия, сега е невъзможно да се каже. „Вероятно те са се появили заедно с това, което римляните са донесли със себе си. Римляните са донесли дрехи, слама и зърно в огромни количества, когато са създавали лагери, и буболечките са имали достатъчно възможности да се присъединят към тях“, предполага Уайз Джаксън.
