Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Древни глинени плочки от Ирак съдържат подробности за „изгубен“ ханаански език

01 февруари 2023, 09:15 часа • 5386 прочитания

Две древни глинени плочки, открити в Ирак и покрити от горе до долу с клинописно писмо, съдържат подробности за „изгубен“ ханаански език, който има забележителни прилики с древния иврит.

Плочите, за които се смята, че са на близо 4000 години, съдържат фрази на почти непознатия език на аморейския народ, който първоначално е бил в Ханаан – област, която сега се намира в Сирия, Израел и Йордания, – но който по-късно основава царство в Месопотамия.

Най-древният надпис в света се оказа заклинание

Всъщност плочите са подобни на известния Розетски камък, на който има надпис на един познат език (старогръцки) успоредно с две неизвестни писмености (йероглифи и демотическа писменост). В този случай известни акадски фрази помагат на изследователите да четат аморейски.

„Познанията ни за аморейски бяха толкова жалки, че някои експерти се съмняваха дали изобщо съществува такъв език“, казват изследователите Манфред Креберник и Андрю Джордж пред Live Science. Но „плочките решават този въпрос, като показват, че езикът е напълно различен от акадския“.

Креберник, професор и ръководител на древните близкоизточни изследвания в университета в Йена (Германия), и Джордж, почетен професор по вавилонска литература в Училището по ориенталски и африкански изследвания на Лондонския университет, са публикували своето изследване, описващо плочките, в последния брой на френското списание Revue d'assyriologie et d'archéologie orientale (Journal of Assyriology and Oriental Archaeology).

Изгубеният език

Двете аморейско-акадски плочки са открити в Ирак преди около 30 години, вероятно по време на войната между Иран и Ирак (1980 – 1988), като попаднали в колекция в САЩ. Нищо друго не се знае за тях и не е известно дали са били законно изнесени от Ирак. Креберник и Джордж започнали да ги изучават през 2016 г.

Анализирайки граматиката и речника на мистериозния език, те установили, че той принадлежи към западносемитското семейство езици, което включва също иврит (сега се говори в Израел) и арамейски, който някога е бил широко разпространен в целия регион, но сега се говори само в няколко разпръснати общности в Близкия изток.

След като установили приликите между мистериозния език и малкото, което се знае за аморейския, Креберник и Джордж установили, че те са еднакви и че плочките описват аморейски фрази на диалект на акадския.

Археолози дешифрираха еламски клинопис, открит в Персеполис

Разказът за аморейския език в плочките е изненадващо изчерпателен. „Двете плочки увеличават значително познанията ни за амореите, тъй като съдържат не само нови думи, но и пълни изречения, и по такъв начин показват нов речник и граматика“, казват изследователите. Изписването на плочките може да е дело на говорещ акадски вавилонски писар или чирак като „импровизирано упражнение, породено от интелектуално любопитство“, добавят авторите.

Според Йорам Коен, доцент по асириология в Университета в Тел Авив (Израел), който не е участвал в изследването, плочите, изглежда, са нещо като „туристически пътеводител“ за древните говорещи акадски, необходими за изучаване на аморейски език.

Един забележителен пасаж е списък на аморейските богове, който ги сравнява със съответните месопотамски богове, а друг пасаж дава подробности за приветствени фрази.

„Има фрази за организиране на общо хранене, за извършване на жертвоприношение, за благославяне на владетел – отбелязва Коен. – Има дори нещо като любовна песен... Те наистина обхващат цялата сфера на живота.“

Много от аморейските фрази на плочките са подобни на фрази на иврит, като „налей ни вино“ – „ia -a -a -nam si -qí-ni -a -ti“ на аморейски и „yeinam shiqiniti“ на иврит – въпреки че най-ранната известна писменост на иврит е от около 1000 години по-късно, казва Коен.

„Това удължава времето, когато тези [западносемитски] езици са документирани. Лингвистите вече могат да изследват какви промени са претърпели тези езици през вековете“, обяснява той.

Първоначално акадският е бил езикът на ранния месопотамски град Акад (известен също като Агаде) от III хилядолетие пр.н.е., но е станал широко разпространен в целия регион през по-късните векове и култури, включително вавилонската цивилизация от около XIX до VI век пр.н.е.

Много от глинените плочки с древното клинописно писмо – една от най-ранните форми на писане, са били написани на акадски и задълбоченото разбиране на езика е било ключова част от образованието в Месопотамия повече от хиляда години.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 5 загадъчни послания, които до днес никой не може да дешифрира

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес