Палеонтолози откопаха на територията на Испания великолепно съхранени останки от необичаен древен бозайник.
Изучаването му помогнало на учените да докажат, че топлокръвните са се сдобили с игли и шипове още преди 125 милиона години, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
"Космите и свързаните с тях кожни структури заемат централно място в живота на бозайниците, и откритият от нас фосил показва, че древната и отдавна измряла група топлокръвни животни се е сдобила с козина по същия начин, както това правят и техните съвременни потомци", казва Чже-Си Ло от Чикагския университет (САЩ).
Ло и колегите му извършили тази находка, като изучавали вкаменелости, открити в кариерата Лас Хояс в централната част на Испания в последните години. На територията на това ъгълче в Испания има скали, формирани в началото на периода креда, преди около 127-125 милиона години, и тук учените вече са откривали останки от множество видове динозаври, както и няколко древни бозайника.
Тук авторите на статията открили останки на неголям бозайник от триконодонтите – едни от най-древните групи топлокръвни животни, получили названието си поради това, че дъвкателните им зъби били покрити с три израстъка. Находката на Ло и колегите му била сравнително малка по размери – дължината ѝ била само 24 сантиметра, а масата – няколко десетки грама.
Този фосил, както отбелязват изследователите, се е съхранил толкова добре, колкото изобщо това е възможно – благодарение на уникалните условия в почвата са се отпечатали не само костите, но и всички меки тъкани на животното, и неговата козина, дори и мустаците. Това позволило на учените практически за първи път да оценят как са изглеждали нашите предци, живели във времената на динозаврите.
Както се оказало, находката на учените, получила името Spinolestes xenarthrosus, може да се нарече мезозойски "братовчед" на съвременните таралежи – тялото му било покрито с твърда и къса козина, а на гърба му расли сравнително малки, но остри шипове, подобни на иглите на таралежите и иглокожите.
Откритието е важно за учените с това, че сега те могат да говорят, че бозайниците не са заемали тясна екологична ниша и активно са се движили към разширяване на видовото разнообразие и сфера на обитание.
Освен това почти съвременното устройство на космите, иглите и някои органи на Spinolestes xenarthrosus, чиито отпечатъци са се съхранили в кариерата Лас Хояс, говорят за това, че древните бозайници не са се отличавали силно по облик и начин на живот от съвременните топлокръвни, допълва РИА Новости.
