Изследване, извършено от учени на университета Конкордия в Монреал, Канада, показва, че децата, говорещи на два езика, виждат света по различен начин, съобщи Psych Central. В проучването са участвали 48 деца на възраст 5-6 години. Някои са говорели само на един език, а останалите - на два. Сред билингвистичните деца /говорещи на два езика/ е имало такива, които са изучавали двата езика едновременно, както и други, които първо са учили един език, а след това друг.
На участниците са били разказвани истории за деца, родени от англичани, но осиновени от италианци, и за патета, отгледани от кучета. След това изследователите са попитали дали децата от разказа ще говорят на английски или на италиански, когато пораснат, и с какво ще се покрият патетата - с пера или козина.
Билингвистичните деца, изучили един след друг два езика, са имали верни представи за езика. Те са знаели, че детето, отгледано от италианци, ще научи този език. Те също така често са предполагали, че физическите черти и звуците, издавани от животните, се усвояват с опита. Мислели са, че патетата, отгледани от кучета, ще лаят и тичат, а няма да летят и крякат. Тоест, участниците от различните групи са правили различни грешки. Тези, които са знаели само по един език, са мислили, че всичко е вродено.
А билингвистичните деца са мислили, че всичко може да се научи. От всичко това учените са направили извода, че изучаването на език в ранна възраст влияе силно върху представите на децата за живота. Изследователите са на мнение, че хората, убедени, че всичко се предава по наследство, са в плен на стереотипи и предразсъдъци. Това може да формира у тях невярна представа за другите. Изучаването на втори език в ранна детска възраст, вероятно, ще помогне да не се изграждат такива погрешни стереотипи.
