Империята на ацтеките процъфтява в долината на Мексико между 1325 и 1519 г. и е последната голяма цивилизация преди пристигането на испанците в началото на XVI век.
Империята на ацтеките процъфтява в Централно Мексико през посткласическия период от мезоамериканската история, приблизително от 1325 до 1521 г. Смята се за една от великите цивилизации на Америка – известна с невероятните постижения на градоустройството, инженерството, военните завоевания и уникалните художествени иновации – и последната велика мезоамериканска цивилизация преди пристигането на испанците през XVI век, пише Live Science.
Ацтеките управляват чрез комбинация от страх, умела политическа манипулация, съюзи и военна сила. В същото време ацтеките са били известни занаятчии, инженери, строители, търговци и земеделци. Те създават колоритно и сложно изкуство, градове с извисяващи се пирамиди и големи акведукти, изключително продуктивна селскостопанска система и писмена система, използваща пиктограми и срички.
Произход и растеж на Империята на ацтеките
Според легендата ацтеките са мигрирали в Мексиканската долина от Ацтлан, за който се смята, че е някъде на север. (Думата aztlán е от езика науатъл и обикновено се превежда като „бяла земя“ или „земя на бели чапли“). Тези мигранти вероятно са били ловци-събирачи от Северозападно Мексико, в свободна организация от номадски племена според Британика; те са били опитни ловци и воини, открито враждебни към установените жители на Мексиканската долина.
Както е описано в няколко ацтекски кодекса – прочути местни ръкописи, сгънати като акордеон, ацтеките са доведени в Мексиканската долина от техния главен бог Уицилопочтли, според Енциклопедия на новия свят. Голяма част от долината вече била населена, включително добрата земеделска земя, така че ацтеките се заселили на остров в западния край на езерото Тескоко. Те построили своята столица Теночтитлан (днешен Мексико Сити) на мястото, където видели орел – мощен символ в идеологията на ацтеките – кацнал на върха на кактус Нопал и стискащ змия в ноктите си (изобразен и на съвременното мексиканско знаме).
Съвременната археология обаче рисува различна картина на произхода на ацтеките. Хората, които по-късно ще бъдат известни като ацтеките, били една от многото говорещи науатъл групи, обитаващи Мексиканската долина. През XII век много от тези народи започват да се организират в независими общности. „Основната политическа форма на тези групи бил градът държава“, казва Майкъл Смит, професор по археология в Университета на Аризона и директор на Изследователската лаборатория Теотиуакан.
На науатъл град държава звучи като алтепетъл и подобно на градовете държави на Древна Гърция например градовете държави в долината на Мексико са били независими политически единици със собствени постоянни армии, местни идентичности и политически и религиозни структури. Подобно на Атина, градът държава на ацтеките Теночтитлан израснал от неизвестност до военна и политическа известност чрез постепенна програма за съюзи и военно господство, казва Смит.
Империята на ацтеките (Aldan-2 / CC BY-SA 4.0)
През 1427 г. избухва войната с тепанеките – конфликт, който изправя ацтеките срещу тепанеките от град Ацкапоцалко (Azcapotzalco). Тя пламва от вътрешен конфликт между двама владетели на Тепанек, които се борят за власт след смъртта на краля на Тепанека. Ацтеките застават на страната на един от претендентите. Първоначално войната върви зле за ацтеките, техният владетел Чималпопока, е убит в конфликта. Но с възкачването на новия ацтекски владетел Ицкоатъл (който управлява от 1428 до 1440 г.) войната претърпява драматичен обрат. Ицкоатъл, в коалиция с няколко града държави, тръгва към Ацкапоцалко и превзема града.
Скоро след това, през 1428 г., Ицкоатъл формира съюз със съседните държави Тескоко и Тлакопан, два от по-мощните градове държави в региона, според Енциклопедията на световната история. Това става известно като Тройния съюз и се разглежда от някои учени и археолози като началото на Империята на ацтеките (други учени твърдят, че империята води началото си от много по-рано, през 1325 г., което е датата на основаването на Теночтитлан). Отначало трите града управляват долината относително равнопоставено. Но постепенно ацтеките печелят еднолична политическа власт и хегемония в региона.
Коронацията на Моктезума I (Juan de Tovar - The Tovar Codex / Public Domain)
„Ацтеките са управлявали чрез политика, известна като „непряк контрол“, казва Смит, която е форма на политически контрол, който не се намесва пряко в политическите, културни или религиозни институции на завладените групи. Докато провинцията или територията плащала необходимите данъци на Империята на ацтеките изцяло и навреме, ацтеките оставяли местните водачи на мира, обяснява Смит.
По време на управлението на Моктезума I, от 1440 до 1469 г., ацтеките разширяват границите си на юг до долината на Оахака, на запад до Тихия океан и на изток до Мексиканския залив. С тези нови региони, добавени към империята, търговски стоки и данъци започват да се вливат в Теночтитлан.
„Империята на ацтеките се разраства малко по малко, като всеки владетел разширява територията на ацтеките чрез завоевания и съюзи – казва Лора Филой Надал, куратор за изкуствата на древните Америки в Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк. – Целта на това завоевание е не само да спечели територия, но и да получи достъп до материали и стоки от цяла Мезоамерика.“
Ауицотъл, който управлява от 1486 до 1502 г., е внук на Моктезума I и изключително успешен военачалник. Той предприема най-амбициозните военни кампании измежду всичките си предшественици, добавяйки големи участъци земя към империята, включително земя чак на юг до това, което сега е южната граница на Мексико и Гватемала. Той провежда успешни военни кампании срещу няколко мезоамерикански народа, включително уастеките и сапотеките. Той бил и амбициозен строител, като добавил сгради, храмове и дворци към Теночтитлан; ремонтирал масивния Велик храм (Templo Mayor); и развил широка мрежа от пътища, които свързвали империята от бряг до бряг и от север на юг.
Ауицотъл е известен и с това, че популяризира ацтекската практика на ритуални жертвоприношения. Човешките жертвоприношения са съществували като неразделна част от културата на ацтеките от дълго време, но Ауицотл издигнал практиката до невъобразими висоти, често жертвайки пленници, заловени по време на война, в храма на Уицилопочтли. Ауицотъл принесъл в жертва около 20 000 пленници по време на празненствата около освещаването на нов храм в Теночтитлан през 1487 г.
Ритуални човешки жертвоприношения (Codex Magliabechiano / Public Domain)
Ацтеките поддържат своята империя чрез обширна данъчна система. Това не е просто еднократно плащане, казва Смит. „Ацтеките са имали редовна, сложна система на данъчно облагане, която е била сравнима с това, което правели римляните и гърците“, пояснява той. Какаовите зърна и памучните тъкани, които са мезоамериканските форми на валута, са основните форми на данъци, които подчинените хора плащат на своите ацтекски господари, добавя Смит. Какаовите зърна са били използвани за малки сделки, докато памучните тъкани били използвани за по-големи.
Ацтеките поддържат своята империя – и отблъскват съперниците си – чрез високоефективни, добре обучени военни. Всички ацтекски момчета са били обучавани от ранна възраст за война в специални военни съединения. Тези, които били обещаващи, били въвеждани в армията, където отначало помагали на другите воини, като носели оръжия и провизии. Едва по-късно на тези млади воини се разрешавало да се бият в ръкопашен бой. Една от основните цели на войната на ацтеките била залавянето на жертви; всъщност един ацтекски боец се смятал за успешен и придобивал статут според броя на воините, които можел да плени в битка, а цели войни – известни като Войните на цветята – се водели със съседни групи с единствената цел да бъдат заловени вражески воини. На воин, който залови 20 пленници, било позволено да се присъедини към елитните бойни части на армията на ацтеките, като ягуарите и орлите.
Голяма керамична статуя на ацтекски воин орел (Maunus / CC BY-SA 3.0)
До началото на XVI век Империята на ацтеките е на върха на своята мощ. Държавата им е добре организирана, със сложна бюрократична система, която включва губернатори, войници, съдилища, събирачи на данъци и граждански и религиозни служители. На върха на тази йерархична пирамида бил монархът, наричан тлатоани на науатъл. Монархът управлявал над около 5 милиона до 6 милиона души, разположени на 207 200 квадратни километра. На тази огромна територия имало около 400 до 500 градове държави.
Теночтитлан, столицата на ацтеките
Днес Теночтитлан е погребан под съвременния град Мексико. Преди около 500 години обаче столицата на ацтеките е била процъфтяващ град с приблизително 400 000 жители, което я прави по-голяма от повечето големи европейски градове от същия период. Изграден от прави като бръснач алеи и широки пътеки, които свързвали града с брега на езерото, Теночтитлан бил град с пирамиди, храмове, дворци, изкуствени резервоари за прясна вода и градини. Имал дори чудесен акведукт, който пренасял вода от далечните планини Сиера Мадре директно до града. Ацтеките изхранвали жителите на града чрез сложна селскостопанска система, съставена от „чинампас“ или „плаващи градини“, които били изкуствени острови, направени чрез добавяне на последователни слоеве кал, пръчки и растителност, докато се образува малък остров. Тези чинампас били много продуктивни и устойчиви, според изследване от 2020 г.
Diego Rivera / Public Domain
В центъра на града имало район, известен като Свещения район, с храмове на боговете и монументално игрище за топка. Най-известният храм в Свещения район бил Templo Mayor, или Великият храм. Тази извисяваща се пирамида, която доминирала над силуета на града, била увенчана от два храма: единият, посветен на Уицилопочтли, а другият – на бога на дъжда Тлалок. Две успоредни стълби, всяка обрамчена от големи змийски глави, издълбани в базалт, водели нагоре към върха на пирамидата.
Според Надал Templo Mayor е с размери 78 метра в основата си от север на юг и 83,6 м от изток на запад. Височината му е била 45 м, сравнима с Пирамидата на Луната, втората по големина пирамида в Мезоамерика, която се намира в предиспанския град Теотиуакан, разположен точно на изток от съвременния Мексико Сити. Материалите, използвани при изграждането на Templo Mayor, включват магмена скала, пръст, варовик, пясък и дърво.
Въпреки че Templo Mayor е открита през 1914 г., тя не е била разкопана до 1978 г., когато мексиканският археолог Едуардо Матос и колегите му напълно разкриват пирамидата от развалините, които са я покривали от векове. Те открили, че въпреки че първоначалното изграждане на структурата е започнало през 1325 г., храмът е бил реновиран поне шест пъти през вековете, достигайки окончателния си вид точно преди испанският конкистадор Ернан Кортес да пристигне през 1519 г.
Религията на ацтеките
Ацтеките са били политеисти – тоест те са умилостивявали множество богове, всеки с различни сили, характер и символи. Според някои оценки не по-малко от 200 богове са съставлявали пантеона на ацтеките. Те имали четири основни бога и множество второстепенни богове. Главният бог на пантеона на ацтеките е Уицилопочтли, бог на войната. Той се свързва със слънцето и огъня и често се изобразява като воин, украсен с цветни пера на колибри и носещ щит в едната ръка и змия в другата. Долната част на лицето му е типично синя, докато горната част е черна.
Кетцалкоатъл (Eddo / CC BY 3.0)
Също толкова важно ацтекско божество е Кетцалкоатъл, чието име означава перната змия. Той е бог на светлината, мъдростта и изкуствата и е свързан с вятъра и планетата Венера. В културата на ацтеките той е дал няколко дара на човечеството – включително книги (кодекси), календар и царевица – и в някои изображения се противопоставя на практиката на човешки жертвоприношения. Някои от най-ранните споменавания на Кетцалкоатъл идват от Теотиуакан, където мотивите на перната змия са преобладаващи в изкуството на града. Той също е бил почитан от маите от Юкатан, които са го познавали като Кукулкан.
Тецкатлипока, което означава димящо огледало, е ацтекският бог на съда, земята, гадаенето, магьосничеството и нощта. Въпреки че е „невидимият бог“, той често е изобразяван в изкуството на ацтеките с черни и жълти ивици, нарисувани през лицето му, пера на чапла на главата му, миди на китките и глезените му и цветен щит. Той също така носи огледало от обсидиан, което използва, за да предскаже бъдещето и да види мислите на хората. Той е бил почитан и от други мезоамерикански общества, като толтеките и маите.
Ацтеките също почитали бога на дъжда Тлалок, чието име означава „този, който кара нещата да поникват“. Той често е изобразяван в мезоамериканското изкуство с маска със стърчащи зъби, подобни на тази на ягуар. Тлалок се свързва със земеделие, плодородие и бури. Той е един от най-древните мезоамерикански богове, но изображения на Тлалок се появяват и в културата на олмеките, която процъфтява в съвременните мексикански щати Веракрус и Табаско от 1200 г. пр.н.е. до 400 г. пр.н.е.
Разпадането на Империята на ацтеките
„По времето на Моктезума II, в началото на XVI век, Империята на ацтеките е била в най-големия си мащаб – казва Надал. – Тя е била разделена на най-малко 61 провинции, които покривали днешната по-голяма част от Централно Мексико.“ През 1519 г. обаче Кортес нахлува в Империята на ацтеките. С 500 испански войници той акостира във Веракрус и продължава навътре в страната, съюзявайки се с няколко местни групи, които са в противоречие с управлението на ацтеките, особено говорещите науатъл от Тласкала, които яростно се съпротивлявали на управлението на ацтеките и които ацтеките никога не успели да завладеят.
Мъченичеството на Куаутемок (Leandro Izaguirre / Public Domain)
Когато Кортес стига до Теночтитлан, той командва хиляди воини, всички с намерението да сринат Империята на ацтеките и да разграбят града. Ацтеките, под техния нов владетел Куаутемок, отначало оказват твърда съпротива. Но превъзходните оръжия и кавалерия на испанците, както и на враждебните тласкаланци в крайна сметка се оказват твърде много за ацтеките. През 1521 г. Кортес и неговите съюзници успяват да превземат града.
Но силата на оръжията не е единственият фактор, довел до гибелта на ацтеките.
„Европейските болести, особено едрата шарка, са изиграли решаваща роля за победата на Кортес – пояснява Смит. – Местното население просто не е имало имунитет и болестта е опустошила региона, убивайки хиляди.“
Днес, с право или не, ацтеките са известни предимно като свирепи воини, извършвали смразяващи кръвта човешки жертвоприношения. Но те са били много повече, казва Смит: те са създали може би най-сложната цивилизация в Мезоамерика и се заели с масивни инженерни и строителни проекти, които се съревновавали и в някои случаи надминавали тези в Европа по същото време. Ацтекските занаятчии са създали едни от най-отличителните произведения на изкуството в Северна и Южна Америка и техните чудесни камъни, пера и керамични изделия сега са изложени в музеи по целия свят.
