Биолози от университета на Айова, наблюдавайки новозеландски патици, са потвърдили хипотезата на Черната царица, която твърди, че за нормалното съществуване на вида е необходимо постоянно да се изменяш и адаптираш.
Изследването е публикувано в изданието New Zealand Journal of Ecology.
Според хипотезата организмите постоянно провеждат „надпревара по въоръжение“ със своите паразити, получавайки изгода от половото размножаване. Последното позволява да се трансформират гени, присъстващи в популациите на животните, и да се предават в потомството тези, които в бъдеще могат да помогнат в борбата с паразитите.
Освен това тяхното потомство притежава същия набор гени, а това значи, че паразитите, изработвайки адаптация към защитните механизми на родителя, могат да поразят и следващите поколения.
Екип биолози са провели изследвания на числеността на женските сладководни патици, които се размножават по полов и безполов път, в различни участъци на езеро в Нова Зеландия.
След това учените сравнили получените резултати с разпространите във водоема паразитни червеи Microphallus livelyi.
Учените открили, че в тези райони на езерото, които се характеризирали с изобилие на червеи, присъствали по-голямо количество самци, което сочело наличието на чифтосване със самки. От друга страна, там където паразитите били малко, самците също се срещали доста рядко, а размножаващите се патици били хермафродити.
Също така големите разлики в мащаба на едно езеро според учените сочи тясна еволюционна връзка между паразитите и половото размножаване.
Хипотезата за Черната царица е популяризирана от автора Мат Ридли в книгата „Червената царица. Секс и еволюция“. Терминът първоначално произхожда от произведението на Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата“, в която Черната царица обяснява на главната героиня, че в нейната страна трябва да тичаш с всички крака, за да останеш на същото място.
