Учени са анализирали как синьо-зелени бактерии усещат светлината и се движат към нея и са стигнали до извода, че тези микроби използват същите принципи за работа на своето зрение, както и очите на многоклетъчните същества, става ясно от статия, публикувана в сп. eLife.
"Това, че микробите реагират на светлината, е едно от най-древните научни открития. И това, че установихме, че бактериите се явяват оптични обекти, е очевидно, ако се погледне на откритието със задна дата, но преди тези опити никога не сме мислили за това. И никой друг не го е забелязал, независимо от 340 години опити с бактерии", казва Конрад Мулине от университета „Куин Мери“ в Лондон.
Мулине и колегите му стигнали до извода, че бактериите притежават своеобразни очи, докато наблюдавали как синьо-зелените цианобактерии от рода Synechocystis, живеещи в сладководни езера и реки, реагирали на лъчите светлина.
Преди тези опити учените смятали, че бактериите се движат към източника на светлина фактически "пипнешком" – смятало се, че те усещат най-малките различия в осветеността на различни части на своята обвивка и се движат към посоката, където светлината е повече.
Изследователите проверили дали това наистина е така, осветявайки единични микроби с помощта на специални лампи, позволяващи им изключително гъвкаво да управляват осветеността и да задават светлинни модели, способни да заблудят зрението на микроба.
За учудване на учените бактериите изобщо не реагирали на амплитудите в нивото на осветеност, ако източникът на светлина бил скрит от тях – в такъв случай те се движели по случаен начин, а не се струпвали в най-светлия участък от Петриевата паничка, където обитавали Synechocystis.
От друга страна, когато учените имитирали Слънцето, осветявайки паничката с обикновен фенер, чиито лъчи били насочени почти под прав ъгъл към повърхността, микробите наистина се движели към светлината. Това означава, че микробите пряко виждат светлината.
Подобно загадъчно поведение заинтригувало изследователите и те се опитали да разберат как микробът възприема светлината, изучавайки оптичните свойства на неговата обвивка и други части на клетките, като напълнили Synechocystis с молекули флуоресцентен белтък, светещ при облъчване с ултравиолетова светлина.
Оказало се, че обвивката на Synechocystis представлява полупрозрачна леща, която фокусира преминаващата през нея светлина на противоположната стена на бактерията, където се намират редица фотопигментни молекули. Фактически това превръща микроба в миниатюрно око, способно да вижда източниците на светлина и грубите контури на предметите и големите препятствия в средата, заключава Мулине.
