Бедността влияе на мозъка като ни прави по-малко интелигентни

Бедността прави хората по-малко интелигентни и ги състарява преждевременно, сочат резултатите от ново проучване.

Учините открили, че животът в нищета за 20 години влияе на "влошаването на когнитивните функции" и преждевременното стареене.

Те определили и потенциалните причинители  за този феномен - липсата на пари, неадекватната грижа за дома, а по отношение на нездравословния начин на живот - лошата храна, пиенето, пушенето и др.

Според проф. Адина Зеки ал Хазури от Университета от Маями, тази взаимовръзка се наблюдавала много отчетливо и при богати хора, които са изпаднали във временно затруднение. Няма обаче голяма вероятност хора, които стават по-малко интелигентни по други причини, да изпаднат в бедност.

Изследването е обхванало 3400 души, участващи в проучване за сърдечните болести. Участниците били между 18 и 30 години, когато експериментът започнал през 1985 г.

Данни за благосъстоянието им също били събрани, а самите участници били подложени на тестове, за да се установи тяхното т.нар. "когнитивно остаряване".

Това, което учените открили, е че хората, живеещи трайно в бедност, се представили "значително по-зле" в сравнение с онези, които никога не са били подлагани на лишения, на тестове за вербална памет, скорост на обработка на информацията от мозъка и изпълнителни функции.

"Общите резултати показват, че икономическите несгоди в периода на младостта са важен фактор за определянето на когнитивното здраве като зрели индивиди", сочи проучването, предаде Индипендънт.

Учените описват 4 възможни начина, по които бедността се отразява на човешкия мозък.

Първо, ниските доходи се свързват със засилена предразположеност към нездавословно поведение като употреба на алкохол, тютюнопушене и неадекватна физическа активност. Те от своя страна са част от рисковите фактори за получаването на леки инсулти и влошени познавателни способности.

Второ, ниските доходи влияят на образователните постижения.

Трето, стресът, който бедността предизвиква, се асоциира и с дисфункция на хипоталамо-хипофизарно надбъбречната ос, която, от своя страна, влияе отново на влошаването на когнитивните способности.

Четвърто, неравенството в доходите може да доведе до липса на публични инвестиции и здравна инфраструктура, които след това да повлияят на здравето чрез предизвикани от стрес механизми и намаляване на социалните и физическите ресурси.