В Източна Финландия се намира националният парк Коли, чиято основна атракция е едноименната височина. Това е най-високата точка сред планинските хълмове на Източна Финландия. Но паркът е известен не само с естествената си красота.
Още: Крилат демон е открит върху каменен печат от времето на Йеремия
Още: Учени изкопираха опасни вируси с помощта на изкуствения интелект
В южната част на планинския масив се намира пещерата Пирункирко (Pirunkirkko), която местните наричат още „Църквата на дявола“ (или „Дяволската църква“). Коридорът с дължина 34 метра се извива, образувайки буквата Z. Карелите от миналото са вярвали, че ако извървите този коридор до края, можете да срещнете дявола.
Според етнографите през XIX и началото на ХХ век местни магьосници са извършвали ритуали на входа на тази пещера. И интересното е, че пещерата отговаряла на гласа на магьосника: от нея се чували удари на барабан, пляскане с ръце и дори детски смях.
ОЩЕ: Гробници на 3000 години са открити в центъра на Мексико Сити
Още: Кои новогодишни украси са опасни за кучетата?
Още: 9000-годишни незалепващи тави приготвяли фокача от неолита
Археолози от Университета на Източна Финландия решили да разберат каква магия работи в „Църквата на дявола“. Те са представили резултатите от изследването си в статия, публикувана в списание Open Archaeology.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Твърди се, че аржентинският Ел Охо приютява НЛО и призраците на древни божества
Още: Откриха мястото на една от легендарните битки на Александър Македонски
Първоначално учените събрали максимално пълни етнографски записи, свързани с пещерата Пирункирко. Наблизо до нея има още няколко други пещери, свързани с дявола: Пирунлуола (Дяволската пещера), Прунваара (Дяволската планина) и Пирункалио (Дяволската скала). Изобщо като цяло планинската верига Коли била смятана от местните жители за царство, обитавано от духовни същества. Върховете, наречени Укко-Коли и Акка-Коли, са посветени на предхристиянския бог на гръмотевиците и неговата съпруга. И все пак основните ритуали се извършвали именно в „Църквата на дявола“.
Повърхностите на стените на пещерата са много разнородни, затова звукът, когато резонира, се променя по различен начин. Снимки: Julia Shpinitskaya / Open Archaeology, 2023
Още: Как средновековните поклонници намерили вяра в бушуващото море
Още: Друидски коледни традиции: вечнозелени растения, бъдници и зимно слънцестоене
Според легендата „Дяволската църква“ била място за срещи на шамани, известни като tietäjä, velho или noita, които идвали от финландски и карелски земеделски общности, за да се свържат със света на духовете, да лекуват болните и да възстановят равновесието между хората и природата.
Най-известните магьосници давали публични представления. Те крещели, буйствали, скачали, ритали и треперели, сякаш се борели с невидими сили или се опитвали да ги прогонят. След такова встъпление маговете отправяли въпрос, молба или желание към духовете на пещерата и те им отговаряли. Отговорите били различни, тоест не било просто ехо. Публиката била във възторг и още повече се доверявала на мъдрия магьосник.
Авторите на изследването не се ограничават до обобщаване на етнографски данни. Те са извършили акустични измервания на различни точки в пещерата, записали получените звуци и ги сравнили.
ОЩЕ: Свидетел на легендарна битка. Археолози откриха древния град Джалула в Ирак
Аудиоанализът показал, че пещерата Пирункирко има ярко изразени акустични характеристики. Във вътрешния коридор с ширина под метър има силно изразено резонансно явление, когато стояща вълна между две успоредни скални стени създава продължителен звук с честота 219 – 232 херца.
Този звук, преминавайки през коридора, се отразява по различен начин от различните участъци на стените, затова на изхода произвежда различни звуци: например подобни на пукащи се балони, пляскане с ръце и удари на барабани. Освен това звукът може да бъде възбуден чрез пеене на една и съща честота или на честота, кратна на нея.
Феноменът на резонанса трябва да е действал и в историческите ритуали, извършвани в пещерата, тъй като, както показват етнографските записи, те са изобилствали от силни, пулсиращи звуци.
Схема на пещерата. Riitta Rainio & Elina Hytönen-Ng / Open Archaeology, 2023
Изследователите установили също, че съвременните шамани продължават традициите на своите предци: те също обичат да общуват с духовете от „Църквата на дявола“. Но методите са се променили и сега те не се бият с невидими противници, а напяват тъжни мелодии. Пещерата реагира на един от трите изпети тона – този, който съответства на резонансната честота – усилвайки го по време на пеенето. Изглежда, че сезоните не влияят на това явление, тъй като то се повтаря в записи, направени през март, юли и септември.
Според учените тази акустика и ритуали не са изолирани явления, а по-скоро резултат от взаимодействието на човека с физическото обкръжение и природната среда. Реверберациите демонстрират дълбоката връзка на магьосника с някаква нечовешка същност, потвърждавайки съществуването ѝ и сигнализирайки за активното ѝ участие.
