Изследователи от Австрийската академия на науките откриха район от ранновизантийския период в древния град, известен като мястото на едно от Седемте чудеса на света. Той се е съхранил непокътнат под слой пепел, подобно на Помпей и Херкулан, въпреки че наблизо не е наблюдаван местен Везувий.
Ефес е известен най-вече като мястото, където се е намирало едно от Седемте чудеса на света – храмът на Артемида. Но в продължение на много векове градът играе важна роля в регионалната политика. Селище на мястото на Ефес е съществувало още при хетите, но самият град най-вероятно е построен около X – XI век пр.н.е. от йонийски колонисти.
В антични времена Ефес е бил предимно под персийска власт, срещу която от време на време е въставал – в съюз например с Атина. През 334 г., след битката при Граник, градът попада под контрола на Александър Македонски, а по-късно е управляван от един от неговите диадохи – Лизимах.
Страбон пише, че в Римската империя Ефес е отстъпвал само на самия Рим. По-късно, вече във византийския период, градът остава голям търговски и културен център. Храмът на Артемида, разбира се, бил разрушен, материалът на стените е отишъл, наред с други неща, за изграждането на „Света София“ при император Юстиниан I.
Известно е, че около 614 г. сл. р. в града се е случила някаква катастрофа. Той бил разрушен и за известно време изоставен. Историци предполагат, че Ефес е бил разрушен от земетресение, но няма археологически доказателства за събитието.
По време на разкопки в Ефес тази година археолози от Австрийската академия на науките са открили прекрасно запазен ранновизантийски квартал. Всички предмети от бита в стаите са се съхранили, защото са били „запечатани“ с дебел слой пепел. Това прави находката сравнима с археологическите паметници Помпей и Херкулан.
Този квартал се намира на площад Домициан, непосредствено до политическия център на римския град – Горната агора. По-рано археолозите предполагали, че през Късната античност е бил изграден голям римски комплекс с магазини и работилници. Сега обаче, когато археолозите стигнали до този пласт, всички били изненадани от степента на запазеност на предметите.
Изследователите са открили огромно количество посуда, включително цели купи с останки от морски дарове, като миди или стриди, или амфори, пълни с осолена скумрия. Също така от почвата били извадени костилки от праскови и маслини, овъглен грах и бадеми. Освен това археолозите открили четири златни монети (солиди) и няколко сандъка с повече от 700 медни монети. Има и една напълно уникална находка – 600 малки керамични съда, които християнските поклонници – пилигрими – т носели на врата си.
Според австрийските учени разкритите помещения са кухня, в която се е приготвяла храна за продажба, килер, таберна (дюкянче, в което се продавали хранителни продукти и готови храни), магазин за светилници и сувенири за християнските поклонници, както и работилница с прилежаща търговска зала.
Съдейки по тези стаи и находките на сандъци с монети, археолозите са разкрили бизнес и туристическо-гастрономически квартал. Археолозите били много изненадани, че разрушенията изобщо не приличали на последствията от земетресение. „Археологическите данни свидетелстват масово унищожение от огън, което трябва да е било внезапно, драматично и съдбоносно“, казва Сабине Ладщетер, ръководител на разкопките.
В открития квартал няма признаци за земетресение. Най-странното (което коренно отличава Ефес от Помпей) – не са открити и човешки останки. Изследователите обаче намерили няколко накрайника на стрели и копия, които сочат военен конфликт.
Ладщетер предполага, че отдавна известният упадък на Ефес през VII век е свързан с поредните войни между Византия и Сасанидската империя, които продължават с променлив успех през 602 – 628 г.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Ново откритие в Гьобекли тепе поставя под въпрос ролята му като храм
